Можеше ли обаче да бъде сигурна? Нейният практически опит беше толкова ограничен. Свали ръкавиците, извади айпада и отвори един от електронните си учебници - „Анализиране на травми“. Прегледа илюстрациите на предсмъртни, посмъртни и следсмъртни наранявания, включително няколко с одрасквания, подобни на тези, и сравни илюстрациите с костта в ръката си. Те потвърдиха нейното първоначално впечатление. Опита се да стопли измръзналите си пръсти, като издиша върху им, по това не помогна, затова си сложи отново ръкавиците и започна да пляска с ръце, внимавайки да не вдига шум. Това възстанови кръвообращението им.
Сега трябваше да снима повредената кост. Отново се наложи да свали ръкавиците. Измъкна преносимата лампа, акумулатора и малката тринога от раницата. Последваха цифровият фотоапарат и големият макрообектив, който ѝ струваше цяло състояние. Завинти апарата върху триногата и я подготви. Сложи костта на пода, настрои всичко в мрака, колкото можа, и светна лампата.
Това беше вторият опасен момент - отвън светлината щеше да се вижда. Обаче тя беше задължителна. Кори бе нагласила нещата така, че да ѝ отнеме възможно най-малко време и после да си събере багажа и да изчезва.
Боже, колко ярка беше светлината, заливаше всичко с блясъка си. Кори бързо насочи фотоапарата и фокусира. Направи дузина снимки с най-голяма бързина, като всеки път преместваше костта малко и нагласяваше светлината, за да снима под различни наклони. Докато го правеше, под силната светлина забеляза нещо друго по костта: ясно видими белези от зъби. Спря само за миг, за да ги разгледа с лупата. Това наистина бяха следи от зъби, но не от тези на гризли: бяха прекалено слаби, твърде близко един друг, с твърде плоска захапка. Снима ги под няколко различни ъгъла.
Бързо върна костта в ковчега и се прехвърли на следващия анормален белег, който бе забелязала при първото си идване - строшения череп. Краниумът показваше масивна травма - лицето и черепът бяха буквално смазани. Най-силният и като че ли първи удар се беше стоварил отдясно върху париеталната кост, бе разбил черепа в звездна шарка и го бе разделил по протежение на шевовете. Това също бяха очевидно предсмъртни наранявания по една много проста причина: оцеляването след подобен удар беше просто невъзможно. Зеленикаво-жълтият цвят на костта при фрактурите показваше, че са станали, когато човекът е бил жив.
Тук аномалията беше в точката на удара. Тя огледа мястото на фрактурата. Мечката със сигурност може да строши човешки череп с един удар на лапата или да го смаже с лапи и зъби. Обаче този белег не приличаше на причинен от зъби или лапи. Беше неравномерен, с множество вдлъбнатини.
Подозрението ѝ се потвърди, след като го разгледа с лупа. Беше причинен от груб и тежък предмет - най-вероятно парче скала.
Кори направи поредица снимки на фрагментите от черепа с макрообектива, като сега работеше дори по-бързо. Това доказателство беше достатъчно. Наистина ли? Тя се поколеба за миг, след това извади два найлонови плика с цип, пъхна в единия парчето от бедрена кост, а в другия парчето от разбития череп. Това вече беше доказателство.
Край. Загаси лампата. Сега разполагаше с необорими доказателства, че Емет Баудри не е бил убит и изяден от гризли. Бил е убит и изяден от човек. Фактически, ако се съди по природата на тежките наранявания, може би в убийствата са участвали двама или трима, а може и повече хора. Първо го бяха извадили от строя с удар по главата, бяха смазали черепа, костите му и буквално го бяха разкъсали с голи ръце. След това бяха свалили месото от костите с груб нож или парче метал. И накрая го бяха изяли суров, за което свидетелстваха белезите от зъби и отсъствието на изгаряния по костите и други следи ог готвене.
Ужасно. Направо невероятно. Беше открила едно сто и петдесет годишно убийство. Това пораждаше следващия въпрос: другите десет миньори също ли бяха убити по този начин от човешки същества?
Тя погледна часовника си. Единайсет минути. Изведнъж потръпна от страх. Време беше да се маха оттук. Хвърли се да събира нещата си, готвейки се да излезе от склада.
Тогава ѝ се стори, че чу някакъв шум. Загаси фенерчето и се ослуша. Тишина. И после отново го чу: леко хрущене в снега пред вратата.
Боже мили, някой идваше. Парализирана от страх, с блъскащо в гърдите сърце, Кори продължи да се ослушва. Съвсем определено хрус, хрус, хрус. И тогава от другата страна на склада видя как по стъклото на един от прозорците, високо почти под стряхата, бързо минава лъч светлина. Отново тишина. След това приглушен говор и пукането на радиостанция.