Отвън имаше хора. С радиостанция.
Охраната на „Хайтс“? Ченгетата?
Безкрайно внимателно затвори ципа на раницата си. Капажът на ковчега беше още свален. Дали да го сложи обратно на мястото му? Започна да го вдига, но издаде толкова силно стържене, че спря. Но се налагаше да го върне на мястото му и тя го направи с едно бързо движение.
Отвън се чу още хрущене и шепот. Там имаше няколко човека, които се опитваха да не вдигат шум, но нямаха голям успех в това.
Кори преметна раницата през раменете си и се отдалечи от ковчезите. Дали нямаше врата и отзад? Не можеше да каже, беше прекалено тъмно, но не си спомняше да е видяла. Ето какво трябваше да направи: да си намери добро скривалище и да изчака шумотевицата да утихне.
Стъпвайки на пръсти, се насочи към задната част на хангара, където бяха складирани огромните части от стар ски лифт: пилони, седалки и колела. Още докато крачеше натам, чу вратата да се отваря и се наложи да мине последните метри тичешком. Сега приглушените гласове се чуваха в хангара заедно с пукота на радиостанциите.
Когато стигна струпаните части на стария лифт, се отпусна на крака и ръце, промъквайки се колкото може по-навътре, като се извиваше насам-натам около огромните метални късове.
Неочаквано нещо изщрака и флуоресцентните тръби се събудиха с премигване и звън, окъпвайки склада в ослепителна светлина. Кори запълзя по-бързо и се хвърли зад огромна кула от навито стоманено въже, сви се на топка, притисна раницата към гърдите си, скривайки се колкото може по-добре. Чакаше, като едва дишаше. Възможно беше да си помислят, че катинарът по случайност е останал отключен. Може би не са забелязали колата ѝ. Можеше и да не я намерят...
Стъпки прекосиха циментовия под. Тогава Кори чу възбуден шепот. Сега можеше да различава гласовете и да чува отделни думи и части от изречения. С тръпки от ужас чу как се произнася нейното име с тексаския диалект на Кърмоуд - недоволно и подстрекателски.
Тя скри лице в ръцете си с ръкавици, олюлявайки се от кошмара. Имаше усещането, че сърцето ѝ ще се пръсне от тревога и страх. Защо ѝ трябваше да прави това? Защо?
Един глас заговори високо и ясно:
- Кори Суонсън?
Проехтя ужасяващо в хангара.
- Кори Суонсън, знаем, че си тук. Знаем го. Забъркала си се в големи неприятности. Най-умното, което можеш да направиш, е да излезеш и се предадеш сега. Ако принудиш тези полицаи да те търсят - това няма да е много умно. Разбираш ли?
Кори се задавяше от страх. Още шумове. Идваха още хора. Тя не можеше да помръдне.
- Добре - чу тя началникът да казва тъжно. - Джо, ти започваш в задната част. Фред, ти оставаш при вратата. Стърлинг, потърси около тези моторни шейни и верижните машини за обработка на пистите.
Кори не можеше да помръдне. Играта беше свършила. Трябваше да излезе. Обаче някаква луда и отчаяна надежда я караше да се крие.
Скри лицето си още по-дълбоко в ръкавиците като дете, което се крие под завивките, и зачака. Чу шума от стъпки, звъна и стърженето на оборудването, което преместваха, съскането и пукота на радиостанциите. Минаха няколко минути. И в този момент точно над главата си чу високото:
- Ето я! - След това предназначено за нея: - Говори полицията. Стани бавно и дръж ръцете си така, че да ги виждам.
Тя просто не можеше да помръдне.
- Стани бавно и ръцете ти да се виждат. Веднага!
Тя успя да вдигне глава и видя ченгето застанало само на няколко крачки с изваден револвер, насочен към нея. В този момент дойдоха двама други полицаи.
Кори се изправи непохватно и вдигна ръце. Ченгето дойде при нея, сграбчи я за китката, завъртя я цялата, дръпна ръцете ѝ зад гърба и докато ѝ щракваше белезниците, каза:
- Можеш да запазиш мълчание. - Гласът му сякаш идваше отнякъде далеч. - Всичко, което кажеш, може да бъде използвано в съда срещу теб...
Не можеше да повярва, че това ѝ се случва.
- ...Имаш право да говориш с адвокат и той да присъства на разпитите ти. Ако не разполагаш със средства, ще ти бъде осигурен служебен адвокат. Разбра ли?
Не можеше да продума.
- Разбра ли? Моля, отговори или кимни в отговор.
Тя успя да кимне.
- Заловената потвърди, че е запозната със своите права - каза високо полицаят.
После я изведе извън струпаното оборудване на открито, като я държеше за ръката. Тя примигна от ярката светлина. Друг от полицаите прегледа съдържанието на раницата и скоро намери двата плика с цип, в които лежаха костните фрагменти.