Това беше едно резултатно представяне. Дори Джени усети, че е съгласна с госпожа Кърмоуд. Когато тя се върна на мястото си, мърморенето вече не се чуваше.
Следващият по ред беше Хенри Монтебело, който беше станал зет на семейство Кърмоуд и в резултат веднага се бе сдобил с власт и уважение в града. Беше не много млад човек, мършав, сдържан и с обветрено лице. Джени не го харесваше и фактически се страхуваше от него. Той говореше с лаконичен трансатлантически акцент2, който придаваше на всичко казано от него цинично звучене. Макар че преди години беше главен архитект на „Хайтс“, за разлика от Кърмоуд не живееше в курорта, а имаше жилище и офис в голяма къща в другия край на града.
Монтебело прочисти гърлото си. При проектирането и строителството на „Хайтс“ не са правени никакви икономии, каза той на събраните хора, но не само това, а са положени усилия да отговаря на естетиката и духа на Роринг Форк, но и на местната екология и околната среда. Може да каже това, продължи Монтебело, защото той лично бил контролирал подготовката на строителната площадка, конструирането на жилищата и клуба и строителството на курорта. Също така щял да контролира създаването на новото гробище, обяви той, със същото внимание и отблизо, както при строителството на „Хайтс“. Внушението, изглежда, беше, че отдавна мъртвите обитатели на Ботушения хълм трябва да са му благодарни за личните му усилия в тяхно име. Монтебело говореше тихо и с достойнство, с аристократична тържественост. Обаче в думите му се долавяха и железни нотки, едва доловими, но очевидни, които сякаш отправяха предизвикателство срещу всеки, който би се усъмнил и в една-единствена дума от казаното. Никой не го направи и той си седна.
Сега кметът стана от мястото си, благодари на госпожа Кърмоуд и господин Монтебело и поиска да чуе мнението на събралите се граждани. Десетина ръце се вдигнаха и кметът посочи някого. Обаче когато човекът се изправи, за да си каже мнението, мъжът в черния костюм, който някак се беше промъкнал до първите редове, вдигна ръка за тишина.
- Господине, не е ваш ред - каза сериозно кметът, почуквайки с чукчето си.
- Това ще се разбере - беше отговорът. Гласът беше гладък като мед, необичайно дълбок, с южняшки акцент, чийто произход Джени не можа да определи. Нещо в него накара кмета да му позволи да продължи.
- Госпожо Кърмоуд - обърна се мъжът към нея, - както добре знаете, за ексхумацията на човешки останки е нужно разрешението на наследник по право. Когато става дума за исторически погребения, федералният и щатският закон на Колорадо изискват да бъде направено „добросъвестно усилие“ да бъдат открити подобни наследници, преди да бъдат ексхумирани останките. Предполагам, че „Хайтс“ са направили подобно усилие?
Кметът чукна с чукчето си.
- Господине, повтарям, че не сте на ред.
- С радост ще отговоря на въпроса - плавно каза госпожа Кърмоуд. - Ние наистина положихме добросъвестни усилия да открием наследници. Но не успяхме да намерим. Повечето от тези миньори са били приходящи без семейства. Починали са преди век и половина, без да оставят потомство. Всичко това го има в документите, предоставени на обществеността.
- Чудесно - обади се кметът. - Благодаря ви, господине, за вашето мнение. Има още много хора, които биха искали да се изкажат. Господин Джексън?
Обаче непознатият продължи.
- Странно - каза той, - защото аз само за петнайсет минути свободно време, ъъъ, докато сърфирах в интернет, успях да намеря пряк наследник на един от миньорите.
Настъпи мълчание. После кметът попита:
- Господине, кой сте вие?
- И дотам ще стигнем. - Мъжът вдигна лист хартия. - Имам писмо от капитан Стейси Баудри от военновъздушните сили на САЩ, която току-що се е върнала от командировка в Афганистан. Когато капитан Баудри чу, че вие сте изровили нейния прапрапрадядо Емет Баудри, натъпкали сте останките му в кутия и сте я хвърлили в мръсен склад за оборудване на някаква ски писта, силно се разстрои. Всъщност тя се готви да заведе дело.
Тези думи бяха посрещнати с мълчание.
Мъжът вдигна нагоре лист хартия.
- Законът в Колорадо за оскверняване на гробища и човешки останки е много строг. Позволете ми да прочета от параграф деветдесет и седем от Наказателния кодекс на Колорадо „Оскверняване на гробище“. После зачете на глас: