- Тогава предлагам да отложим срещата, така че нашите адвокати, адвокатите на „Хайтс“ и вие може да обсъдите този въпрос лично. - Последва удар с чукчето.
Покритата с черно ръка на агент Пендъргаст се протегна и премести чукчето извън обсега на кмета.
- Стига е това дивашко блъскане.
Това предизвика смях сред публиката.
- Още не съм свършил. - Сега гласът на Пендъргаст, който беше усилен от микрофона, изпълни залата. - Капитан Баудри ми написа, че след като останките на нейния прапрапрадядо са били толкова грубо изровени и така или иначе вече нищо не може да измие тази обида на неговата памет, тя смята, че те поне трябва бъдат изследвани, за да се установи причината за неговата смърт. Разбира се, само с историческа цел. Заради това тя дава разрешение на госпожица Корин Суонсън да проучи тези останки, преди да бъдат отново погребани. Между другото, на тяхното старо място.
- Какво? - скочи в ярост Кърмоуд. - Момичето ви изпраща? То ли стои зад това?
- Тя няма представа, че съм тук - плавно отговори мъжът. - Обаче сега излиза, че най-сериозното обвинение срещу нея е съмнително. Вместо това то е рикоширало във вас четиримата. Сега вие сте изправени срещу вероятността да прекарате трийсет години в затвора - не заради едно обвинение в оскверняване, а за сто и трийсет. - Той направи пауза. - Представете си, че трябва да излежите присъдите си последователно.
- Това обвинение е възмутително! - изрева кметът. - Закривам събранието. Охрана, моля освободете залата.
Настъпи хаос. Обаче Пендъргаст не направи нищо, за да попречи, и най-накрая залата беше опразнена. Така той се озова насаме с бащите на града. Адвокатите на „Хайтс“, Кърмоуд, Монтебело, началникът Морис и неколцина други официални лица. Затаила дъх, Джени остана на мястото си до началника. Какво ли щеше да се случи сега? За първи път Кърмоуд изглеждаше победена - посърнала, с разчорлена платинена коса. Началникът беше мокър от пот, а кметът пребледнял.
- Изглежда в утрешния „Роринг Форкс Таймс“ ще има прелюбопитно четиво - отбеляза Пендъргаст.
Всички видимо потрепериха при тази мисъл. Кметът избърса потното си чело.
- В добавка към тази история искам да видя публикувана и една друга - продължи Пендъргаст.
Настъпи продължително мълчание. Монтебело първи се престраши да заговори:
- И каква е тя?
- В която - Пендъргаст се обърна към началник Морис - се казва, че сте снели всички обвинения срещу Корин Суонсън и сте я освободили от затвора.
Той замълча, за да им остави време да осмислят казаното.
- Както казах и преди малко, сега най-сериозното обвинение е под въпрос. Госпожица Суонсън има разрешение да проучи останките на Емет Баудри. Другите обвинения - проникване в чужд имот и влизане с взлом - са по-малко сериозни и може с лекота да бъдат снети. Всъщност всичко би могло де бъде сведено до просто недоразумение между началник Морис и госпожица Суонсън.
- Това е изнудване - обади се Кърмоуд.
Пендъргаст се обърна към нея.
- Бих казал, че всъщност не може да става дума за недоразумение, защото началник Морис ѝ е обещал, че ще получи достъп до останките. Той оттегля това обещание заради вашата груба намеса. Това не беше честно. Затова сега просто възстановявам справедливостта.
Настъпи мълчание, докато местните обмисляха чутото.
- Какво ще получим в замяна? - попита Кърмоуд. - Разбира се, ако началникът освободи вашата приятелка.
- Ще убедя капитан Баудри да не подава официално оплакване във ФБР - спокойно отговори Пендъргаст.
- Разбирам - подхвърли Кърмоуд. - Всичко зависи от тази капитан Баудри. Разбира се, ако изобщо съществува.
- Лош късмет за вас, че Баудри е доста необичайно име. Това значително улесни задачата ми. Обаждането по телефона установи, че много добре знае за своите корени от Колорадо и всъщност доста се гордее с тях. Госпожо Кърмоуд, твърдите, че в „Хайтс“ сте положили добросъвестно усилия да намерите наследници. Това очевидно не е вярно. Разбира се, това е въпрос, който ФБР ще трябва да изясни.
Джени забеляза, че под грима лицето на госпожа Кърмоуд беше доста пребледняло.
- Да изясним нещо. Тази Суонсън гадже ли ви е? Или роднина?
- Не ми е роднина и нямам връзка с нея. - Агент Пендъргаст присви сребристите си очи и изгледа Кърмоуд презрително. - Обаче ще остана в Роринг Форк, за да почувствам началото на Коледа и да се уверя, че няма отново да ѝ попречите.
Докато Джени гледаше всичко това, Пендъргаст се обърна към началника: