- Предлагам да се обадите във вестника, защото скоро ще затворят броя. Вече наех стая за госпожица Суонсън в хотел „Себастиан“ и се надявам, за ваше добро, че тя няма да прекара още една нощ в затвора ви.
1 Вричане във флага и републиката в САЩ е израз на преданост към знамето и държавата, композирано от Френсис Белами през 1892 и формално прието от Конгреса като „вричането“ през 1942 г. - Б. пр.
2 Смесица от произношението на британския и американския английски, която се преподава като стандарт в американските актьорски училища и не отдава предпочитание на нито едното от двете произношения. - В. пр.
11
Няколко минути преди полунощ пред елегантната входна врата на „Куейкинг Аспен Драйв“ № 3 намали „Порше 911 Турбо С Кабриолет“, но не спря пред нея а продължи до сенките на четириместен гараж, който се издигаше малко по-нататък.
Младият мъж зад волана премести лоста на скоростите на „паркиране“.
- Вкъщи - каза той. - Точно както поиска. - Наведе се над лоста, за да се притисне в момичето на пътническата седалка.
- Престани - каза тя и го отблъсна.
Младият мъж се престори на обиден.
- Аз съм приятел, нали?
- Да.
- Тогава ми дай дивидентите. - Още един опит за близост.
- Какъв глупак! - Момичето слезе със смях от колата. - Благодаря за вечерята.
- И филма.
- И филма. - Джени Бейкър затвори вратата и се загледа в колата, която пое по дългата виеща се автомобилна алея, докато не стигна пътя, който водеше към пропуска на „Хайтс“ долу в долината на около километър разстояние. За голяма част от приятелките ѝ от „Холивуд Хай“ загубата на девствеността се смяташе за почетен медал, затова колкото по-скоро, толкова по-добре. Обаче Джени не го чувстваше така. Не още при първата среща и със сигурност не с безхарактерен човек като Кевин Трахърн. Като много млади мъже в Роринг Форк и той мислеше, че парите на баща му са единственото извинение да ти свали гащите.
Тя се приближи да най-близката гаражна врата, въведе кода в панела и зачака да започне да се вдига. След това мина покрай шпалира от скъпи автомобили, натисна бутона за затваряне на вратата и едва тогава отвори тази към къщата. Алармата както обикновено беше изключена - в Роринг Форк кражбите с взлом бяха малко, а в „Хайтс“ такова нещо не се беше случвало. Освен ако влизането на Кори Суонсън в склада не се приеме за нахлуване с взлом. Мислите ѝ се върнаха към срещата с обществеността в общинския съвет тази сутрин и плашещия агент на ФБР в черен костюм, който сякаш се спусна от небето като ангел на отмъщението. Тя съжаляваше началника - беше свестен човек, обаче имаше проблем: позволяваше на всички и особено на онази вещица Кърмоуд да го командват. Въпреки това беше доволна, че агентът - запомни, че се казваше Пендъргаст - измъкна Кори от затвора. Може би отново ще се срещнат и ще я попита за „Джон Джей“. Разбира се, стига началникът да не е някъде наоколо.
Джени мина по коридора, после през килера и влезе в просторната кухня на ваканционната къща. През стъклените врати се виждаше коледната елха, украсена и с премигващи светлинки. Родителите и по-малката ѝ сестра Сара сигурно спяха на горния етаж.
Тя щракна лампите. Светлината заля дългите блестящи кухненски плотове, печката, хладилната камера и хладилника, както и трите врати, които водеха към пералното помещение, втората кухня и трапезарията.
Изведнъж осъзна, че не се чува потропване на нокти по пода, че рошавото дружелюбно куче не маха с обезобразената си опашка за поздрав.
- Рекс? - повика го тя.
Нищо.
С вдигане на раменете си взе чаша от един от кухненските шкафове, отиде при хладилника, украсен както обикновено с тъпите Сарини снимки на Ники Минаж, наля си чаша мляко, после седна в къта, където закусваха. На стола до прозореца имаше купчина книги и списания. Тя отмести няколко и докато го правеше, забеляза, че Сара най-сетне бе послушала нейния съвет и беше започнала да чете „Хълмът Уотьршип“1, и измъкна своето „Криминалното право днес“ от Шмоледжър. Докато го правеше, забеляза, че един от кухненските столове е обърнат.
Немарлива работа.
Тя намери страницата, докъдето беше стигнала, и започна да чете, отпивайки от време на време от млякото. Нейният баща - известен адвокат в Холивуд - направо полудяваше при мисълта, че тя иска да работи в правоохранителните органи. Той беше склонен да гледа отвисоко на ченгетата и прокурорите като на по-низши форми на живот. Обаче, в интерес на истината, донякъде той сам беше виновен за този неин интерес. Заради премиери на полицейски екшъни, режисирани или продуцирани от негови клиенти, на които беше присъствала, Джени бе почувствала отрано влечение кьм тази професия. От началото на следващата есен щеше да започне да изучава този предмет като редовен студент, първокурсничка в Североизточния университет.