- Мили боже, това е пожар! - каза Кори, която също се изправи, за да вижда по-добре.
- Така изглежда.
Огънят се разрасна със стряскаща бързина. Изглежда къщата беше голяма, защото пламъците я обгръщаха с нарастваща сила. Люшкаха се в нощния въздух и бълваха стълбове искри и пушек към небето. Някъде в града започна да вие сирената на пожарна, последвана скоро от още една. Сега всички в ресторанта стояха прави и очите им бяха залепени за обгърнатата от пламъци къща на склона. Ужас обзе хората и настъпи тишина, нарушена от самотен глас, който се провикна:
- Това е къщата на Бейкър горе в „Хайтс“!
1 Американски носталгичен термин за десетилетието на 90-те години на XIX век, макар то да се характеризира с икономически трудности. - Б. пр.
13
През кариерата си на инспектор по пожари Лари Чивърс беше виждал много сцени на разрушение, обаче не беше попадал на нещо такова. Къщата беше огромна: хиляда триста деветдесет и три квадратни метра, а може би и повече. Беше построена от масивни греди, мертеци, имаше стени от трупи, покриви, покрити с дървени керемиди. Пожарът е бил толкова яростен, че там, където е имало прозорци, се виждаха малки езерца от стъкло и дори стоманените подпорни греди се бяха изкривили. В радиус от петстотин метра снегът беше напълно стопен. Руините още излъчваха топлина и облаци воняща пара.
Чивърс, който управляваше консултантска фирма за разследване на пожари в Гранд Джънкшън, беше повикан в седем сутринта. По-голямата част от работата му беше за застрахователните компании, които искаха да се докаже палеж, за да не плащат обезщетение. От време на време и полицията го викаше, за да определи дали даден пожар е произшествие или престъпление. Днес беше един от тези случаи.
Пътят от Гранд Джънкшън дотук беше два часа, но той настъпи здраво своя пикап „Додж“. Чивърс обичаше да пътува с включена сирена и сигнални светлини, които пропъждаха настрана горките мишоци, вързани от ограничението на скоростта по междущатската магистрала. Привлекателността на този случай се увеличаваше от факта, че полицейското управление в Роринг Форк плащаше добре и не го тормозеше с дребнави сметки до стотинката като някои от другите управления, за които беше работил.
Оживлението му се разсея, когато се изправи пред ужасната сцена. Дори Морис, началникът на полицията, изглеждаше смазан от нея: заекваше нечленоразделно и беше неспособен да поеме нещата в свои ръце. Чивърс направи всичко възможно, за да превъзмогне тежкото чувство. Всъщност това бяха богати типове от Холивуд, които използваха тази огромна къща като „втори дом“ - втори дом! - само за няколко седмици на годината. Трудно беше да изпиташ съчувствие към подобни хора. Без съмнение собственикът на ваканционната къща би могъл да вдигне още пет такива, без това да изпразни много-много портфейла му. Мъжът, който притежаваше къщата, се казваше Джордън Бейкър, но никой не го беше виждал, нито успя да се свърже с него, за да му каже за пожара. Вероятно беше заминал със семейството си за някой луксозен курорт. А може би притежаваха трети дом. Това въобще нямаше да изненада Чивърс.
Започна да се приготвя за обиколката из руините, да проверява и организира оборудването си. Провери цифровата си камера, сложи латексови ръкавици. Един от хубавите резултати от парализата на местния полицейски началник беше, че сцената на пожара не беше изгазена от всички съдебни експерти, които се събираха наоколо, чакайки да дойде техният ред. Морис не беше пуснал никого да влезе, очаквайки неговото идване, и той му беше благодарен за това. Макар че както обикновено пожарникарите значително бяха въздействали върху мястото - разсечени стени и подове, обърнати с лопата отломки. Освен това всичко беше напоено с вода. Пожарникарите бяха провели оглед за структурната здравина на полуразрушената къща и някои от районите бяха обявени за неустойчиви и заградени с пожарникарска лента.
Чивърс нарами чантата си и кимна на Морис:
- Готов съм.
- Добре - отговори началникът разсеяно. - Чудесно. Руди ще те води.
Пожарникарят на име Руди вдигна лентата за Чивърс, който го последва надолу по тухлената пътека и през мястото, където е бил входът. Мястото на пожара вонеше силно на изгоряла и влажна пластмаса, дърво и полиуретан. Все още се усещаше остатъчна топлина. Въпреки отрицателната температура къщата продължаваше да изригва облаци пара към студеното синьо небе. Макар да беше длъжен да носи каска, Чивърс не си сложи дихателния апарат: гледаше на себе си като на старомоден пожарен инспектор, достатъчно сериозен, разчитащ повече на интуицията и оставящ науката на лабораторните плъхове. Беше свикнал с вонята, освен това носът му беше нужен, за да подуши останките на възможен катализатор.