След вратата, в онова, което някога е било коридор, той се спря. Вторият етаж беше рухнал върху първия, предизвиквайки пълна бъркотия. Едно стълбище свършваше в небето. Локвички стъкло и метал се бяха оттекли в ниските части заедно с купчини строшени от горещината порцеланови съдове.
Той мина от коридора в помещение, което очевидно е било кухня, преценявайки характера на горенето. Първата задача в неговата работа беше да реши дали става дума за палеж и дали е извършено престъпление. И Чивърс вече беше сигурен, че е било извършено. Само катализатор би могъл да накара огъня да гори толкова бързо и с толкова висока температура. Това се потвърди, когато огледа кухнята и откри бледи следи от заливане върху останките от шистовия под. Той коленичи, извади апарат за установяване на въглеводород и взе няколко проби от въздуха, като го местеше насам-натам. Средна работа.
Все още на колене, заби нож в изгорелия, лющещ се под, след това използва пинсета, пускайки доказателството в найлонов плик. Кухнята беше хаос: всичко разтопено, изгоряло, разтворено. В нея беше паднала една от тоалетните на втория етаж с останките от емайлирана вана с лъвски крака и отломки от мивка, тоалетна чиния и подови плочки и стени. Всичко беше скупчено и разпръснато наоколо.
Използвайки уреда, Чивърс удари джакпота сред останките на банята от втория етаж. Лазейки на четири крака и местейки уреда насам-натам, той се опитваше да открие източника. Въглеводородният подпис сякаш се увеличаваше с приближаването му към ваната. Той стана и надниква вътре. В нея имаше доста неща - на дъното лежеше дебел слой черна кал, в която бяха паднали отломки.
Чивърс взе проба от калта с пръст и стрелката удари края на скалата. В този миг той се закова на място: от калта стърчаха парчета кости, а там, където беше бръкнал с пръст, се виждаха зъби. Човешки. Чивърс внимателно започна да рови с пръст и скоро откри малко парче от череп, част от челюст и късче от очна ябълка.
Изправи се, протегна ръката с уреда надолу и стрелката отново подскочи до края на скалата.
Чивърс извади електронния си диктофон и започна да говори в микрофончето. Излезе, че къщата не е била празна. Ясно беше, че във ваната е било сложено и изгорено с помощта на катализатор тяло. Той остави настрана диктофона, извади друг плик за доказателства, взе проби от отломките, калта и няколко малки парчета кост. Докато ровеше из черната кал, нещо проблесна - парче злато - без съмнение някакво бижу. Остави го, но взе проби от пясъка и калта около него. Включително овъглена става на пръст.
Изправи се и задиша тежко, защото почувства лек пристъп на гадене. Инцидентът беше по-тежък, отколкото обикновено му се падаше. Също така беше ясно, че ще излезе голям случай. Много голям. Съсредоточи се върху това, каза си Чивърс, докато си поемаше дълбоко дъх.
Кимна на Руди и последва пожарникаря през останалата част от къщата. Работеше с уреда за въглеводород, взимаше проби и записваше впечатленията си с цифровия диктофон. Овъгленият труп на куче бе залепен за каменния под пред задната врата на къщата. До него лежаха две издължени разбъркани купчини песъчлива пепел, които Чивърс разпозна като напълно изгорелите останки на още две жертви. Съдейки по дължината на купчинките, и двамата бяха възрастни, проснати един до друг. Сред пепелта имаше още локвички от злато и сребро.
Божичко! Той провери с уреда, но не отчете особен резултат. Мили боже - никой не му беше казал, а и вероятно не знаеха, че пожарът е взел човешки жертви.
Отново си пое няколко пъти дълбоко дъх и пак тръгна. И тогава в онова, което някога трябва да е било всекидневната, се натъкна на нещо друго. Отломките от срутилия се втори етаж лежаха на просмукани с вода купчини, а в средата стърчаха полустопени пружини от матрак. Докато се приближаваше към тях, забеляза клупове от кабели, закрепени към тях, сякаш нещо е било вързано за леглото. Четири клупа приблизително на местата, където би трябвало да са китките и глезените. В един от клуповете забеляза малко парче от юношески пищял.