О, Майчице Божия! Чивърс доближи уреда за подушване до него и отново стрелката се удари в края на скалата. Беше пределно ясно какво се беше случило. Детето е било вързано за леглото, полято с катализатор и запалено!
- Имам нужда от въздух! - извика той и се изправи рязко. - Въздух!
Пожарникарят го хвана под ръка.
- Господине, нека ви помогна.
Когато Чивърс излезе от сцената на пожара и се затътри надолу по алеята, забеляза с крайчеца на очите си блед мъж в черно, стоящ настрана от тълпата - вероятно местният съдебен лекар, който се беше вторачил в него.
- Добре съм, благодаря - обърна се той към пожарникаря и измъкна ръката си от неловката хватка. Огледа се, забеляза началника Морис в импровизирания команден център, заобиколен от насъбралите се екипи от съдебни експерти: фотографи, балистици, експерти по коса и влакна, по характерни черти и развитие на личността, по ДНК. Обличаха си гащеризоните и се готвеха да влязат в къщата.
Не се притеснявай, каза си Чивърс. Но не можеше да не се притеснява. Краката му бяха като гумени и му беше трудно да върви.
Приближи се до началника. Морис се потеше въпреки студа.
- Какво откри? - попита той тихо.
- Това е местопрестъпление - отговори Чивърс, докато се опитваше да контролира треперещия си глас. Пред очите му започнаха да играят далечни светлинки. - Четири жертви. Най-малко четири засега.
- Четири? Мили боже! Значи са си били вкъщи. Цялото семейство...
Началникът избърса челото си с трепереща ръка.
Чивърс преглътна.
- Останките на непълнолетен или непълнолетна... вързан или вързана за леглото... и полят или полята е катализатор... подпален или подпалена... Друга е била... изгорена... в... в...
Докато Чивърс се опитваше да изтръгне думите от устата си, лицето на началника се издължи, но пожарният инспектор не забеляза. Неговият собствен свят започна да потъмнява, докато не падна пълен мрак.
И тогава, докато все още се опитваше да завърши изречението си, Чивърс рухна на земята и потъна в дълбоко безсъзнание.
14
Кори стана още преди съмване, събра оборудването си и потегли към Роринг Форк. Сега, когато вече наближаваше обяд, тя се намираше в склада на „Хайтс“, потънала в работа. Останките на Емет Баудри бяха грижливо подредени на пластмасова сгъваема масичка, която Кори беше купила в „Уолмарт“, и осветени от комплект силни студийни лампи. Беше свързала микроскопа с лаптопа и сега на екрана се виждаше картината от микроскопа. Никонът ѝ стоеше на триногата. Беше направо удоволствие да можеш да работиш внимателно и грижливо, без да те е страх до смърт, че всеки момент ще те открият.
Единственият проблем беше, че мръзнеше. Беше под нулата, когато пое по дългия път от Базалт - след като отказа безплатната стая в „Себастиан“, предложена ѝ от Пендъргаст. Прескочила беше закуската, за да спести малко пари, и сега умираше не само от студ, но и от глад. Пуснала беше евтина вентилаторна печка в краката си, която тракаше и фучеше, а топлият въздух сякаш свършваше още преди да беше излязъл от решетката. Вършеше добра работа, като отопляваше глезените ѝ, но само толкова.
Обаче нито студът, нито гладът можеха да намалят голямата ѝ възбуда от онова, което откриваше. Почти всички кости показваха травми под формата на белези от драскотини, от тъпо острие и дълбане. Нито един от белезите не показваше признаци на костна реакция, възпаление или гранулация. Това означаваше, че уврежданията са били нанесени в момента на смъртта. Меката шуплеста и порьозна костна тъкан показваше ясни следи от зъби - не мечешки, а човешки, като се изхожда от радиуса на захапката и профила им. Фактически нямаше никакви следи от мечи зъби или нокти по тях.
В счупената бедрена кост и смазания череп беше открила допълнителни следи от драскане и дълбане, което означаваше, че костният мозък и мозъкът са били изчегъртани с някакъв метален инструмент. Под микроскопа тези следи от сваляне на плътта разкриваха фини успоредни линии близо една до друга и нещо, което приличаше на отлагания от железен окис, което подсказваше, че инструментът е бил железен и е твърде възможно да става дума за изхабена пила.
Първият удар по черепа определено е бил нанесен с камък. С помощта на микроскопа беше успяла да определи и извади малки парченца от него, които след повърхностен оглед се оказаха кварц.
Гръдният кош е бил разцепен също с камък, за да се отвори и да се стигне до сърцето. Костите не показваха белези от травма, причинена от остър ръб - брадва или нож - нито пък отговаряха на травмите, получени в резултат на стрелба. Това я озадачи, тъй като повечето миньори са били въоръжени с револвер или нож.