Самият Хорас Файн беше студен като къщата. В Манхатън управляваше някакъв хедж фонд. Или американският клон на чуждестранна инвестиционна банка? Кори не беше слушала внимателно, когато ѝ каза. Хедж фондове, банкови клонове - всичко това беше мъгла за нея. За щастие, изглежда, не беше чувал за нея и за скорошното ѝ пребиваване в местния затвор. Беше изяснил недвусмислено, че ненавижда Роринг Форк, мрази къщата и му се повдига от жената, която го бе накарала да я купи и сега правеше всичко възможно да затрудни колкото може повече неговите опити да се отърве от нея. През последните двайсет минути три пъти я нарече „мъжкараната“ пред Кори. Единственото, което искаше, беше да настани някого да пази къщата, а той да се върне обратно в Ню Йорк. Колкото по-скоро, толкова по-добре.
Водеше я надолу по коридора. Къщата имаше толкова странно вътрешно разпределение, колкото беше грозна. Сякаш се състоеше от един-единствен безкраен коридор, който завиваше от време на време, за да бъде в съзвучие с топографията. Всички важни помещения бяха от лявата страна и гледаха към клисурата. Останалите: баните, килерите, работните помещения - от дясната страна. Подобно на слепи циреи върху крайник. Доколкото можеше да предполага, вторият етаж сигурно имаше същото разпределение.
- Какво има тук? - попита Кори, спирайки пред една полуотворена врата отдясно. Вътре нямаше лампа на тавана, но въпреки това помещението беше осветено от призрачното сияние на дузина червени, зелени и кехлибарени точки.
Файн се спря.
- Това е техническото пространство. Трябва да видиш и него.
Той отвори вратата и запали лампата. Кори се озова пред смайващо изобилие от пултове, екрани и инструменти.
- Разбира се, тази къща е от „умните“ - обясни Файн. - Всичко е автоматизирано и можеш да го наблюдаваш оттук: състоянието на генераторите, електрическата мрежа, охранителната система, системата за наблюдение. Струва цяло състояние, но ми спести много пари от застраховките. Освен това е свързано и достъпно през интернет. Мога да управлявам всичко от компютъра си в Ню Йорк.
А, значи това искаше да каже с „ще те държа под око“, помисли си Кори.
- Как работи системата за наблюдение?
Файн посочи голям плосък панел, до него малък компютър, а под него устройство, което приличаше на ди види плеър, прекарал диета от стероиди.
- Камерите са общо двайсет и четири. - Той натисна едно копче и плоският панел заработи, показвайки картина от всекидневната. В левия долен край на картината имаше номер, а под него течеше лента с датата и часа. - Тези двайсет и четири копчета тук са за всяка от камерите. - Файн натисна бутона с надпис „автомобилна алея“ и изображението се смени. На екрана се появи картина от - разбира се, какво друго би могло да бъде - автомобилната алея, с нейната кола под наем в главната роля.
- Можете ли да управлявате камерите? - попита Кори.
- Не. Обаче всяко движение, уловено от сензорите, задейства камерата и записът се съхранява на твърдия диск. Ето, виж сама. - Файн посочи екрана, където в момента елен пресичаше автомобилната алея. Докато се движеше, фигурата му беше заобиколена от облак черни квадратчета - подобни на прозореца на дигитален фотоапарат - които последваха животното. В същия момент голямо червено „Д“ се появи на екрана.
- „Д“ за движение - обясни Файн.
Еленът беше изчезнал от екрана, но червената буква остана.
- Защо още се вижда „Д“? - попита Кори.
- Защото, когато една от камерите улови движение, записът се съхранява на твърдия диск. Записът започва от мига на регистриране на движението и продължава минута след неговото спиране. След това, ако няма повторно движение, „Д“ изчезва.
Движение.
- И всичко това може да се следи чрез интернет? - поиска да се увери Кори. Не ѝ се нравеше идеята да бъде предмет на наблюдение от далечен воайор.
- Не. Тази част от умната система не беше свързана с интернет. Спряхме работата по системата за безопасност, когато решихме да продадем къщата. Нека новият собственик поеме разходите. Обаче и така работи добре. - Файн посочи друг бутон. - Можеш и да разделиш екрана, ако натиснеш няколко пъти това копче. - За първи път той изглеждаше до известна степен заинтересуван. Показа ѝ как става и картината се раздели на две. На лявата половина от екрана се виждаше оригиналното изображение на автомобилната алея, а дясната показваше изглед към клисурата. Повторното неколкократно натискане на бутона раздели екрана на четири, после на девет, на шестнайсет все по-малки изображения, всяко от различна камера.