Любопитството на Кори бързо намаля.
- А как се действа с алармата? - попита тя.
- Така и не беше инсталирана. Затова ми трябва някой, който да пази къщата.
Файн загаси лампата, излезе от помещението и я поведе отново надолу по коридора и накрая през вратата в неговия край. Изведнъж къщата стана различна. Вече не се виждаха скъпи произведения на изкуството, свръхмодерни мебели, светещи почти професионални уреди. Пред тях лежеше къс коридор с по две врати от всяка страна. Той свършваше при друга врата, която водеше към малка баня с евтино обзавеждане. Подът беше покрит с балатум, а по картонените стени нямаше картини. Всички повърхности бяха боядисани в крещящо бяло.
- Това са жилищата за прислугата - обяви Файн гордо. - Тук ще се настаниш.
Кори се приближи и надникна през вратите. Двете отляво се отваряха към две спални почти с големината и аскетизма на манастирски килии. Една от вратите от дясната страна водеше към кухня с хладилник и евтина готварска печка. Другата врата водеше към нещо, което приличаше на малък килер. Беше едва няколко пръста по-широка от стаята ѝ в Базалт.
- Както казах, тръгвам след малко - продължи Файн. - Да се върнем в хола и ще ти дам ключа. - Някакви въпроси?
- Къде е термостатът? - Кори се прегърна с две ръце, за да престане да трепери.
- Ето тук. - Файн излезе от помещенията за прислугата, тръгна надолу по коридора и зави към всекидневната. Да, на стената имаше термостат, обаче покрит с пластмасов капак с ключалка.
- Десет градуса - обяви Файн.
Кори го изгледа.
- Моля?
- Десет градуса. За толкова съм го нагласил и ще остане така. Няма да харча повече пари за къщата, отколкото е нужно. Ако мъжкараната иска - да плаща режийните. И още нещо - използвай колкото може по-малко електричество. Няколко лампи, само най-нужното. - В този миг сякаш го осени някаква мисъл. - Между другото, показанията на електромера и термостата са качени в интернет, така че мога да ги следя от айфона.
Кори погледна към заключения термостат с тъга. Страхотно. Значи сега ще мрьзна не само през деня, но и през нощта. Сега започна да разбира защо първият кандидат се беше отказал от работата.
Файн я гледаше с поглед, който казваше, че интервюто е свършило. Оставаше само още един въпрос.
- Каква е заплатата? - попита тя.
Очите на Файн се разшириха от изненада.
- Заплата? Ще живееш без пари в голяма, красива къща почти в средата на Роринг Форк и очакваш да ти плащам? Имаш късмет, че не ти искам наем.
След това я поведе обратно към вратата.
17
Арназ Джонсън, фризьор на звездите, беше виждал много странни хора навремето, докато висеше в известната Биг Пайн Лодж на върха на планината Роринг Форк - филмови старлетки, изтупани сякаш за Оскарите; милиардери, придружаващи своите любовници-трофеи, увити в норки и самури; пеевдоиндианци в дизайнерски еленови кожи за десетки хиляди долари; фалшиви каубои с шапки „Стетсън“ и ботуши с шпори. Арназ наричаше това Парад на нарцисистите. Малцина от тях можеха да карат ски. Парадът беше причината Арназ да си купи сезонна карта и да взима лифта до хижата един или два пъти седмично. Това и атмосферата на тази най-известна скиорска хижа в Запада с нейните стени от греди, украсени с антични килими на навахо, масивните полилеи от ковано желязо и ревящата камина - толкова голяма, че вътре можеш и вол да опечеш. Да не говорим за стъклените стени, от които се откриваше триста и шейсет градусова гледка към океана от планински върхове, които в момента бяха сиви и мрачни под смрачаващото се небе.
Обаче Арназ никога не беше виждал подобен на господина, седнал сам на малка маса пред огромния прозорец, със сребърна плоска манерчица с неизвестна напитка пред себе си, втренчил поглед в заснежения Смъглърс Сърк с неговия комплекс от древни, отдавна изоставени миньорски постройки, струпани около голямата разхлопана дървена сграда, коя го подслоняваше известната ирландска помпа - великолепен пример на инженерното изкуство от XIX век. Някога най-голямата помпа в света сега се беше превърнала в ръждясала коруба.
Арназ наблюдаваше този призрачен човек с увлечение вече над половин час, през който мъжът не беше помръднал и с кутре. Фризьорът беше познавач на модата и оценяваше дрехите на непознатия. Мъжът беше с черно палто от най-висококачествена вълна на викуня, със стилна кройка, но Арназ не можа да познае марката. Палтото беше разкопчано и под него мъжът носеше ушит по поръчка черен костюм с английска кройка, вратовръзка от „Дзеня“ и разкошен кремав копринен шал, небрежно увит около врата. Този ансамбъл завършваше, и то буквално, с нелепа черна мека шапка от 60-те години на XX век върху бледата, подобна на череп глава на мъжа. Макар в голямата зала на хижата да беше топло, той изглеждаше студен като лед.