След тези думи намек за усмивка се появи на тънките устни.
- Е, това пò ти прилича.
- В какъв смисъл? - изрева Морис.
- Мой стар приятел от полицейското управление в Ню Йорк имаше за подобни случаи цветист израз. Как беше? А, да. - Пендъргаст стрелна поглед към началника. - Ще ти помогна, но при условие, както би се изразил той, че най-сетне ти поникнат топки.
18
Началник Морис гледаше разрушената къща. Остатъчната горещина от пожара предишния ден беше изчезнала. През миналата вечер беше навалял малко сняг, покривайки сцената на ужаса с бяло одеяло. Върху районите с основните доказателства бяха прострени брезенти и сега неговите хора внимателно ги махаха, изтръсквайки първо снега, за да подготвят мястото за обиколката. Беше осем сутринта, слънчево, около девет градуса, и слава богу, нямаше вятър.
На Морис никога не се беше случвало нещо подобно - нито в личен, нито в професионален план - и той се каляваше за изпитанията, които го очакваха. Снощи почти не бе мигнал, а когато най-сетне заспа, се събуди веднага от някакъв ужасен кошмар. Чувстваше се ужасно и още не бе осъзнал напълно извратеността и страховитостта на престъплението.
Пое си дълбоко дъх и се огледа. От лявата му страна стоеше Чивърс, специалистът по пожарите, вдясно Пендъргаст в своето палто от вълна на викуня, надянато върху несъвместимо с него електриковосиньо пухено яке. Пухкави ръкавици без пръсти и грозна вълнена шапка допълваха тоалета му. Той беше толкова блед, че имаше вид на вече поразен от хипотермия. Обаче очите му бяха особено живи и неспокойно се плъзгаха по сцената на пожара.
Морис прочисти гърлото си и положи усилие да изглежда като началник на полицията, който държи всичко здраво под контрол.
- Господа, готови ли сте?
- Можеш да се обзаложиш за това - отговори Чивърс с набиваща се на очи липса на въодушевление. Очевидно присъствието на агента на ФБР не го радваше. Кофти работа, помисли си Морис. Беше започнало да му писва от несъгласията, караниците и вътрешноведомствените борби, които този случай предизвикваше.
Пендъргаст наклони глава.
Началникът се промъкна под лентата и останалите го последваха. Пресният сняг покриваше всичко, като се изключат местата, върху които досега бяха лежали парчетата брезент. Сега тези райони представляваха големи черни квадрати в иначе белия пейзаж. Патологът още не беше отнесъл човешките останки. Криминологични знаменца с най-различни цветове стърчаха от руините, придавайки на местопрестъплението неподходящ празничен вид. Вонята на дим, изгорели кабели, гума и пластмаса все още висеше във въздуха - тежка и противна.
Пендъргаст пое водачеството, като се придвижваше леко въпреки тежкото си облекло. Впусна се напред, коленичи и с малка четка разбръска снежно петно, за да огледа изгорелия шистов под. Направи го на още няколко, както изглеждаше, случайни места, докато останалите продължаваха огледа. На едно от тях извади изпод палтото епруветка, в която с пинсети пусна някаква микроскопична проба.
Чивърс изостана. Мълчеше, а едрото му лице беше смръщено от неудоволствие.
Най-накрая стигнаха до ужасяващата вана. Морис не можеше да я гледа спокойно. Обаче Пендъргаст отиде право при нея, клекна и се наведе над отвора, все едно се молеше. Свали ръкавицата и с дългите си бели пръсти, въоръжени с тънки пинсети, зарови наоколо и още проби се озоваха в епруветки. Най-накрая се изправи и групата продължи обиколката си из разрушената къща.
Стигнаха до изгорелия матрак с клуповете от кабели и парчетата кост. Тук Пендъргаст отново се спря и прекара най-много време вторачен в гледката. Морис започна да трепери, когато бездействието, студът и неприятното усещане за нещо лепкаво и гадно се съюзиха срещу него. Агентът извади от джоба си някакъв документ, разгъна го и той се оказа подробен план на къщата - откъде го беше взел? Пендъргаст го разглежда дълго време, после го сгъна и отново го прибра. Тогава клекна и започна да проучва овъглените останки от скелета, вързан за матрака, с лупа. От него наистина бяха останали само парченца кост и разни други неща. Морис почувства как студът пълзи все но-навътре в дрехите му. Чивърс беше започнал да става неспокоен. Крачеше напред-назад и от време на време пляскаше с ръцете си в ръкавици в опит да ги стопли. Езикът на тялото му подсказваше, че смята това за загуба на време.
Пендъргаст най-накрая се изправи.
- Ще вървим ли?
- Чудесна идея - бързо се отзова Чивърс.