- Съседите не са чули изстрели. Опитвали ли сте се да убиете немска овчарка с нож? Освен това по изгорелия кучешки череп се виждат следи от счупване тип „зелена клонка“1. - Той направи пауза. - Господин Чивърс, не е нужно човек да бъде Шерлок Холмс, за да анализира няколко прости факта като тези.
Чивърс замълча.
- Затова, когато Джени се прибира вкъщи, извършителят вече е на горния етаж и е обездвижил сестра ѝ, защото не би могъл да подчини и двете наведнъж.
- Освен ако извършителите не са били двама - вметна Чивърс.
- Продължавай - каза Морис на Пендъргаст.
- С помощта на бухалката или по друг начин той веднага е подчинил Джени.
- Точно това е причината извършителите да са били двама! - настоя отново Чивърс. - Това е провален обир. Влезли са в къщата, но нещата са излезли от контрол, преди да успеят да извършат грабежа. Случва се много често.
- Не. Всичко е било точно планирано и извършителят е контролирал положението през цялото време. Психологическите признаци на престъплението - неговата диващина - подсказват самотен извършител с мотив, различен от грабежа.
Чивърс погледна Морис и завъртя очи.
- А що се отнася до вашата теория за провален грабеж - обърна се Пендъргаст към него, - извършителят е знаел много добре, че в къщата има поне трима души. Нормален професионален крадец не влиза с взлом в къща с хора.
- Освен ако няма двойка момичета, които иска да... - Чивърс преглътна и погледна началника.
- Не е блудствал с момичетата. Ако е възнамерявал да ги изнасили, щеше първо да премахне заплахата от родителите, като убие най-напред тях. Освен това изнасилването не се вписва ниго във времевата линия, нито в последователността. Нека посоча, че минават десетина минути или по-малко от момента, когато гаджето докарва Джени, до избухването на пожара.
- Откъде знаете, че единият от родителите е бил убит на първия етаж, а другият долу?
- Признавам, че това е предположение. Но е единственото, което отговаря на доказателствата. Имаме работа със самотен убиец и ми изглежда невероятно да се бие едновременно срещу двамата родители долу. Това подреждане на родителите е друг режисиран елемент от нападението - ужасяваща подробност, предназначена да посее допълнителен страх и безпокойство.
Чивърс поклати глава с отвращение и недоверие.
- И така - на началника му беше трудно да зададе въпроса, който трябваше да зададе, - кое те кара да мислиш, че може да има още подобни убийства?
- Това е убийство от омраза, садизъм и наглост, извършено от човек, вероятно луд, но все още запазил умствените си способности. Огънят често е предпочитаното от лудите оръжие.
- Убийство за отмъщение?
- Съмнявам се. Семейство Бейкър не е било твърде известно в Роринг Форк. Ти сам ми каза, че изглежда не са имали врагове в града и са прекарвали тук само няколко седмици през годината. Така че, ако не става дума за отмъщение, какъв е мотивът? Трудно е да се каже, но нападението може и да не е било насочено специално срещу това семейство - по-скоро срещу онова, което това семейство олицетворява.
Настъпи мълчание.
Наруши го Морис:
- И какво олицетворява това семейство?
- Може би онова, което олицетворява целият град?
- И какво е то?
Пендъргаст направи пауза, после каза:
- Пари.
1 Костта е млада и се огъва, преди да се счупи. Среща се и като „зелена пръчка“. - Б. пр.
19
Кори влезе в историческия отдел на библиотеката в Роринг Форк. Красивото, облицовано с ламперия помещение отново беше празно, като се изключи Тед Роман, който четеше книга на гишето. Той вдигна глава, когато Кори влезе, а слабото му лице засия.
- Брей, брей - възкликна той, докато ставаше, - най-известното момиче в Роринг Форк се завръща триумфално.
- Стига бе, що за посрещане е това?
- Искрено. Точно това си мисля. Ти и агентът на ФБР направо разбихте Кърмоуд. Боже, това беше едно от най-хубавите неща, които са се случвали в този град.
- Бил си на срещата с обществеността?
- Разбира се. Беше крайно време някой да даде на тази... ще използвам точната дума и се надявам да не се обидиш - кучка, да се разбере.
- Няма нищо обидно.
- Мъжът в черно не само отряза до кръста главата на Кърмоуд, но и на сладкия триумвират: тя, началника на полицията и кмета. Твоят приятел накара тримцата да напълнят гащите. А и Монтебело! - Тед почти квичеше от радост, а смехът му беше толкова заразителен, че Кори нямаше как да не се присъедини.