Той разгъна листовете и започна да чете, опитвайки се тонът му да е сериозен и безстрастен. Изявлението беше кратко и се придържаше към неоспоримите факти: часа на пожара, броя и самоличността на жертвите, определението, че става дума за убийство, състояние на следствието. Никакви предположения. Завърши с апел всеки, който разполага е някаква информация, независимо колко незначителна е, да я сподели с полицията.
Разбира се, не спомена и дума за предположението на Пендъргаст, че може да има още подобни събития - това щеше да е твърде голямо подстрекателство. А и нямаше доказателства за подобно нещо и както бе отбелязал Чивърс, това си беше чисто предположение.
Той вдигна поглед от листа.
- Въпроси?
От галерията за пресата се понесе шумотевица. Морис вече беше решил на кого ще даде думата и в каква последователност. Сега посочи своя любим журналист, негов стар приятел от „Роринг Форк Таймс“.
- Началник Морис, благодаря ви за изявлението. Имате ли заподозрени?
- Разполагаме с няколко важни следи, които проверяваме - отговори Морис. - Не мога да кажа повече по този въпрос. - Защото имаме дръжки, помисли си той мрачно.
- Имате ли представа дали извършителят е местен?
- Не знаем - отговори Морис. - Получихме списъците с гостите на всички хотели и квартири под наем. Получихме данните от продажбите на билети, осигурихме си помощта на Националния център за анализи на тежки престъпления, където в момента претърсват базите си данни за подобни престъпления в миналото.
- Нещо за мотива?
- Нищо конкретно. Разглеждаме различни възможности.
- Например?
- Взлом, отмъщение, перверзна тръпка.
- Една от жертвите не работеше ли във вашия офис?
Мили боже, беше се надявал да избегне подобни въпроси.
- Джени Бейкър беше стажант в моя офис. Работеше там през зимната ваканция. - Преглътна и се опита да продължи въпреки лекото потреперване на гласа си. - Беше прекрасно момиче, което мечтаеше за кариера в правоохранителните органи. Загубата... е ужасна.
- Носят се слухове, че една от жертвите била вързана за леглото и залята с бензин.
Кучи син. Чивърс ли е подхвърлил това?
- Вярно е - отговори началникът след известно колебание.
Това предизвика сензация.
- А друга жертва е била изгорена във ваната?
- Да - отговори началникът, без много да му мисли.
Още шумотевица. Нещата щяха да загрубеят.
- Момичета били ли са изнасилени?
Пресата би попитала всичко - нямаха капка срам.
- Патологът още не е свършил с изследванията си. Възможно е това да не може да бъде установено заради състоянието на останките.
- Липсва ли нещо?
- Нямаме представа.
- Живи ли са били изгорени?
Още шумотевица и викове.
- Ще мине поне седмица, преди по-голямата част от доказателствата да бъдат анализирани. Добре, моля да няма повече въпроси от страна на медиите. Сега ще дадем възможност на обществеността.
Публиката скочи на крака и всички размахваха ръце. Това не беше добър знак. Морис посочи една възрастна жена със смирен вид, която не познаваше, но тази пред нея го разбра неправилно - дали нарочно или не - и заговори с боботещ глас. Божичко, това беше Соня Мари Дютоа - наполовина пенсионирана актриса, известна с противното си поведение в магазини и ресторанти и с лицето си, което беше опъвано и пълнено с ботокс толкова пъти, че сега беше непрекъснато усмихната.
- Благодаря, че ме посочи - започна тя с дрезгав глас. - Сигурна съм, че говоря от името на всички, като казвам колко съм шокирана и ужасена от това престъпление.
- Сигурно - отговори Морис. - Какъв е въпросът ти?
- Минаха трийсет и шест часа от този ужасен, страшен, плашещ пожар. Всички го видяхме. И като се съди по казаното от теб, не сте отбелязали голям напредък, ако изобщо сте мръднали напред.
Началник Морис попита спокойно:
- Госпожо Дютоа, имаш ли въпрос?
- Разбира се. Защо още не сте заловили убиеца? Това не е Ню Йорк Сити. В този град имаме едва две хиляди души. Само един път води тук и само по него можеш да си заминеш. Какъв тогава е проблемът?
- Както вече казах, ангажирали сме огромни ресурси, доведохме специалисти чак от Гранд Джънкшън, осигурихме си и участието на Националната лаборатория. Сигурен съм, че и други хора имат въпроси.
- Не съм свършила - продължи Дютоа. - Кога ще бъде подпалена следващата къща?
Това предизвика нова суматоха. Някои хора се почукваха по слепоочията, гледайки към Дютоа, а други се разтревожиха.