- Няма и едно доказателство, че става дума за сериен подпалвач - каза скорострелно началникът, който бързаше да прекъсне тази линия на предположения.
Обаче Дютоа, изглежда, още не се беше отказала.
- Кой от нас ще се събуди в леглото си сред пламъци тази нощ? И какво, за бога, ще предприемеш срещу това?
21
Беше трудно да се повярва, че „Майншафт Таверн“ е част от Роринг Форк с прахоляка от дървените стърготини на пода, каменните стени на мазето, в което се намираше, миризмата на бира и тексаско барбекю, мърлявата клиентела от работническата класа. И най-вече бездарният наркоман пред микрофона, който подрънкваше мелодия, съчинена от него, докато лицето му беше изкривено от излишен патос.
Когато влезе в кръчмата, Кори беше приятно изненадана. По-скоро това беше заведение по нейния вкус, а не ресторантът на хотел „Себастиан“.
Тя намери Тед на „неговата“ маса в задната част, където ѝ беше казал, че ще бъде, а пред него халба бира. Той се изправи, щом я видя - това ѝ хареса - и ѝ държа стола, за да може да седне, преди да се върне на мястото си.
- Какво би желала?
- Ти какво пиеш?
- Тъмна бира, която се произвежда малко по-надолу по пътя. Страхотна е.
Дойде келнерът и тя си поръча халба, като се надяваше, че мъжът няма да ѝ поиска личната карта. Щеше да бъде страшно неловко. Но нямаше проблеми.
- Не предполагах, че подобно място може да съществува в Роринг Форк - каза Кори.
- В този град има достатъчно обикновени хора - служители по пистите, келнери, миячи на чинии, общи работници... библиотекари. - Той намигна. - Ние имаме нужда от евтини, неизискани места, където да се забавляваме.
Донесоха бирата ѝ и двамата чукнаха халби. Кори отпи.
- Уха, страхотна е...
- По-хубава е от „Гинес“ и много по-евтина.
- Кой е този тип на сцената? - попита Кори с неутрален тон, в случай че излезе приятел на Тед.
Той се изкиска.
- Днес е вечер на „микрофон за всички“. Не го познавам. Да се надяваме, че не е напуснал другата си работа. - Той вдигна менюто. - Гладна ли си?
Тя се замисли за миг - дали да не спести парите? Обаче менюто се оказа сравнително евтино, а и ако не хапне, щеше да се напие и можеше да направи някоя глупост. Затова се усмихна и кимна.
- Е - попита Тед, - как вървят нещата в склада горе на пистата?
- Добре. - Кори се замисли дали да му каже за своето откритие, но после реши да не го прави. Не познаваше достатъчно добре Тед. - Останките на Емег Баудри разказват много неща. Надявам се скоро да получа разрешение да поработя върху още няколко скелета.
- Радвам се, че нещата за теб се наредиха. Доставя ми удоволствие да си мисля как се ядосва Кърмоуд, докато си вършиш работата там горе.
- Не знам - замислено отговори Кори, - но мисля, че има да се тревожи за по-сериозни неща. Нали се сещаш - пожарът.
- Да, сигурно. Ужасно нещо - той направи пауза. - Знаеш ли, аз съм израснал тук, в „Хайтс“.
- Наистина? - Кори не можа да скрие своята изненада. - Никога не бих предположила.
- Благодаря. Ще приема това за комплимент. Баща ми беше телевизионен продуцент - ситкоми и така нататък. Беше близък с много хора от Холивуд. Майка ми преспа с повечето от тях. - Той поклати глава, после отпи от бирата си. - Може да се каже, че имах донякъде объркано детство.
- Много съжалявам. - Кори обаче въобще не беше готова да говори с Тед за своето детство.
- Няма за какво. Разведоха се и татко ме отгледа. С всички хонорари от ситкомите не му се налагаше повече да работи. Когато се върнах от колежа, изнесох задника си от „Хайтс“ и си намерих апартамент в града долу, в Ийст Каупър. Малък е, но там се чувствам по-добре.
- Баща ти още ли живее горе в „Хайтс“?
- Нe. Продаде къщата преди няколко години, миналата година почина от рак. Беше само на шейсет.
- О, искрено съжалявам.
Тед махна с ръка.
- Знам. Но аз бях доволен да скъсам връзката с „Хайтс“. Наистина ме разочароваха с това как се отнесоха към въпроса с гробището на Ботушения хълм. Да вземеш да разкопаеш едно от най-историческите гробища в Колорадо. И за какво? Да построиш СПА за някакви богати задници.
- Да, наистина грозна работа.
Тогава Тед вдигна рамене и леко се засмя.
- Такива неща стават. И какво можеш да направиш? Ако мразех толкова това място, нямаше още да живея тук, нали?