Кори кимна.
- Каква ти беше основната специалност в Университета на Юта?
- Устойчивото развитие. Обаче не бях кой знае какъв студент - пилеех твърде много време със ски и снегомобили. Обичам да карам снегомобил почти толкова, колкото да карам ски. А, да не забравяме катеренето - него също обичам.
- Планинско?
- Аха. Изкачил съм четиресет и един четирихилядника.
- Какво е четирихилядник?
Тед се изкиска.
- Боже, личи си, че си от изтока. В Колорадо има петдесет и пет планини с височина над четири хиляди метра. Наричаме ги четирихилядници. Да ги изкачиш всичките - това е свещеният граал в американското планинарство. Или поне по-ниските четиресет и осем от тях.
- Впечатляващо.
Донесоха храната, Овчарски пай за Кори, а за Тед - бургер и още една халба. Кори отказа още една бира, защото се сети за плашещия планински път до къщата на финансиста горе на хълма.
- А ти с какво друго се занимаваш? - попита Тед. - Любопитно ми е откъде познаваш мъжа в черно?
- Пендъргаст? Той е моят... Боже, как да го нарека? Той е един вид мой опекун.
- Така ли? Нещо подобно на кръстник?
- Да. Преди няколко години му помогнах в един случай и оттогава той проявява интерес към мен.
- Много готин тип. Наистина. Вярно ли е, че е агент на ФБР?
- Един от най-добрите.
На сцената се качи нов певец, който беше много по-добър от предишния. Те послушаха, разговаряха и свършиха вечерята си. Тед се опита да плати, но Кори беше готова и настоя да си поделят сметката.
Когато станаха от масата, Тед попита тихо:
- Искаш ли да видиш апартамента ми?
Кори се поколеба. Изкушаваше се - и то много. Той изглеждаше изтъкан от жили и мускули, слаб и корав, въпреки това очарователен и малко шантав, с най-хубавите кафяви очи на света. Но тя никога не беше смятала, че е добре за връзката, ако преспи с момчето още на първата среща.
- Благодаря, но не тази вечер. Трябва да се прибера, за да се наспя - каза Кори, но добави усмивка, за да разбере той, че това не е краят.
- Няма нищо. Трябва пак да излезем, и то скоро.
- С удоволствие.
Докато се отдалечаваше от ресторанта на път за тъмните гори, се сети, че трябва да се промъкне в студеното легло, и започна да съжалява, че не отиде да „види“ малкия апартамент на Тед.
22
В своя апартамент на последния етаж на хотел „Себастиан“ агент Пендъргаст остави настрана книгата, която четеше, допи малката чаша еспресо, която стоеше на масичката за кафе, а след това стана и тръгна към панорамния прозорец в другия край на всекидневната. В апартамента цареше пълна тишина. Пендъргаст ненавиждаше врявата на непознати съседи и бе запазил стаите от двете страни на своя апартамент, за да е сигурен, че никой няма да го безпокои. Стоеше пред прозореца напълно неподвижен и гледаше надолу към Ийст Мейн Стрийт и лекия сняг, който се сипеше по тротоарите, сградите и минувачите, омекотяваше вечерната картина и даряваше на хилядите коледни светлинки, които се простираха в протежение на много преки, приглушеността на сън. Той остана там може би десетина минути, загледан в нощта. После се обърна и отиде при бюрото, на което лежеше неотворен илик от „Федекс“. Беше препратен до хотел „Себастиан“ от неговото момче за всичко в Ню Йорк, Проктър.
Пендъргаст взе плика, сряза го с плавно движение и остави съдържането му да се плъзне на бюрото. От него паднаха няколко запечатани плика с различни размери заедно с една свръхголяма картичка, изработена в релеф и гравирана. Плюс кратка бележка с почерка на Проктър. В нея пишеше само, че повереничката на Пендъргаст Констънс Грийн е заминала за Дарамсала, Индия, където планира да прекара четири седмици, за да посети деветнайсетия ринпоче. Луксозната картичка беше покана за сватбата на лейтенант Винсънт д’Агоста и капитан Лора Хайуърд, която щеше да се състои на двайсет и девети май догодина.
Погледът на Пендъргаст се прехвърли на запечатаните пликове. Известно време ги оглежда, без да докосне който и да било. След това взе един плик въздушна поща и замислено започна да го върти из ръцете си. Върна се обратно при креслото в хола, оставяйки останалите пликове на бюрото, седна и го отвори. Вътре лежеше единичен лист от тънка хартия, писмо, написано от детска ръка със старомодния германски шрифт, известен като зютерлин1. Започна да чете.
6 декември
Училище „Мер Еглиз“
Сен Мориц, Швейцария