Выбрать главу

Кори го гледа, докато не чу тихия звън на затваря­щата се врата. След това със смесица от нетърпение и облекчение се зае отново с тленните останки на Ейса Коб.

1 Рядко (лат.) - Б. пр.

25

Началник Стенли Морис беше затворил вратата на кабинета си и бе наредил на секретарката си никой да не го безпокои по каквито и да е причини, докато обновява данните за развитието на случая върху кор­ковата дъска. Така началникът управляваше сложните случаи: свеждаше всичко до цветни картончета се­демдесет и шест на сто двайсет и седем милиметра. На всяко от тях беше отбелязан единичен факт, някое доказателство, снимка или свидетел. Те бяха подреде­ни хронологически, закачени с пинчета за корковата дъска. След това с връвчица свързваше картончетата, търсейки схеми, следи и връзки.

Това беше стандартен подход и в миналото бе ра­ботил добре с него. Но когато оглеждаше бъркотия­та върху писалището и преливащата от картончета с цветовете на дъгата коркова дъска, започна да се пита дали няма нужда от различна система. Осъзна как с всеки изминал миг се чувства все по-разочарован.

Телефонът започна да звъни. Той вдигна слушалката.

-      За бога, Шърли, нали ти казах, че не искам да бъда безпокоен.

-      Съжалявам, шефе - отговори жената, - но тук има някой, който трябва спешно да се види с теб...

-      По дяволите, ако ще да е папата, зает съм!

-      Тук при мен е капитан Стейси Баудри.

Трябваше му минута, за да включи за кого става дума. И тогава почувства как изстива. Само това му липсваше!

-      О, боже... Добре, нека дойде.

Преди да успее да се стегне, вратата се отвори и в кабинета влезе впечатляваща жена. Капитан Баудри имаше къса кестенява коса, красиво лице и чифт дъл­боки тъмнокафяви очи. Вероятно беше на трийсетина и нещо години, с ръст около метър и осемдесет.

Той скочи на крака и протегна ръка.

-      Началник Стенли Морис. Това е истинска изненада.

-      Стейси Баудри. - Тя стисна здраво ръката му. Ма­кар да беше с ежедневни дрехи: джинси, бяла риза и кожена жилетка, военната ѝ стойка личеше безпо­грешно. Той я покани да седне и тя прие.

-      Първо - започна началникът, - искам да се извиня заради проблемите с ексхумацията на вашия... ъъъ... прародител. Зная колко смущаващо трябва да е било. Ние тук в Роринг Форк вярвахме, че предприемачите са провели задълбочено проучване, и аз бях смаян, на­истина смаян, когато се запознах с писмото ви.

Баудри стрелна усмивка към началника и махна с ръка.

-      Не се безпокойте за това. Не съм смутена или раз­строена. Наистина.

- Ами... благодаря за разбирането. Аз... ще оправим нещата. Обещавам. - Началникът осъзна, че е на път да се разбърбори.

-      Това не е проблем. Ето за какво съм дошла. Ре­ших, след като изследването свърши, да взема остан­ките и да ги препогребем в нашия стар семеен гроб в Кентъки. Защото нали разбирате, като се имат предвид обстоятелствата, няма никаква причина Емет да бъде погребан в оригиналния гроб, както бях поискала.

-      О, ще излъжа, ако кажа, че не изпитвам облекче­ние. Това улеснява нещата.

-      На кафе ли мирише?

-      Искате ли?

-      Благодаря, да. Черно, без захар.

Шефът повика Шърли и се разпореди, като поръча и едно за себе си. Настана кратко, неловко мълчание.

-      Е - започна той, - откога сте тук?

-      Отскоро. Исках, така да се каже, да се запозная с околността, преди да съобщя за идването си. Пред­полагам, че писмото ми е предизвикало голямо въл­нение, и не исках да подлудя когото и да било, като пристигна с гръм и трясък като Самотния рейнджър. Всъщност вие сте първият човек, с когото се виждам.

-      Тогава ми позволете да ви поздравя най-сърдечно с „добре дошла“ в Роринг Форк. - Началникът изпита огромно облекчение заради всичко, което тя каза, как­то и заради приятелското и сговорчиво държане. - Рад­ваме се, че сте дошли. Къде сте отседнали?

-      Бях отседнала в Уди Крийк, но си търся място в града. Обаче изпитвам затруднение да намеря нещо, което мога да си позволя.

-      Боя се, че сме в разгара на сезона. Ще ми се да мо­жех да ви помогна, но градът е пълен. - Сега си спом­ни бурната пресконференция и се запита дали нещата ще останат такива.

Когато кафето пристигна, Баудри нетърпеливо взе чашата, отпи и отбеляза:

-      О, това съвсем не е обичайното полицейско кафе.

-      Аз съм голям фен на тази напитка. Тук в града имаме пекар на кафе и той ми прави кафе второ пукане по френски.