Тя отпи втора голяма глътка, после още една.
- Не искам да ви задържам - виждам, че сте зает. Просто се отбих, за да се представя и да ви съобщя плановете си за останките. - Остави чашката на масичката. - Освен това се питах дали можете да ми помогнете? Къде точно се намират останките сега и как мога да стигна до там? Искам да ги видя и да се запозная с жената, която провежда изследването.
Началникът ѝ обясни, докато ѝ чертаеше малка карта на „Хайтс“.
- Ще се обадя на охраната на „Хайтс“ - каза той, - за да им кажа, че ще отидете.
- Благодаря. - Капитан Баудри се изправи и отново впечатли началника с ръста си. Беше жена с чудесен външен вид, гъвкава и силна. - Много ми помогнахте.
Морис скочи бързо на крака и стисна ръката ѝ.
- Ако мога с нещо да помогна, каквото и да е, моля, обадете ми се.
Гледаше я как излиза от кабинета и си помисли, че адската седмица може би ще завърши с положителна нотка. В този миг обаче погледът му попадна на корковата дъска и хаоса от картончета и връвчици на бюрото му и той отново изпита стария ужас. Осъзна, че адската седмица далеч не е свършила.
26
Кори чу металическия звук на вратата на хангара и спря работата, питайки се дали Пендъргаст не се е върнал. Но вместо фигурата в черно палто в полезрението ѝ се появи висока жена, която крачеше към нея, облечена в грейка и с голяма плетена шапка с помпон на главата.
- Кори Суонсън? - попита тя, когато се приближи.
- Аз съм.
- Стейси Баудри. Бих ви стиснала ръката, но кафетата ми пречат. - Тя подаде на Кори чашка от „Старбъкс“. - Кафе с мляко, двойна сметана и двойна захар. Трябваше да гадая.
- Уха, правилно сте отгатнали. - Кори прие чашата с благодарност. - Нямах представа, че ще дойдете в Роринг Форк. Това е истинска изненада.
- Е, вече съм тук.
- Божичко, Стейси - нали мога да те наричам така - страшно съм ти задължена. Отърва ми задника с това писмо. Бях на косъм от десет години затвор, затова не мога ди ти се отблагодаря, както...
- Не ме карай да се чувствам неудобно! - Баудри се засмя, свали капачката на своята чашка и отпи щедра глътка. - Ако искаш да благодариш някому, благодари на своя приятел Пендъргаст. Той ми обясни положението и какво са ти сторили. На мен ми оставаше само да помогна, което направих с удоволствие. - Тя се огледа.
- Колко ковчези! Кой е на прапрапрадядо Емет?
- Ето този. - Кори я отведе до останките, разпръснати на съседната маса. Ако знаеше, че жената ще дойде, щеше да се опита да ги сложи в някакво подобие на порядък. Надяваше се, че наследничката на Емет няма да разбере.
Кори отпи от кафето си леко нервно, докато Баудри се доближи до масата, протегна ръка и внимателно вдигна парче от черепа.
- Брей, тази мечка наистина му е разказала играта.
Кори отвори уста да каже нещо, но после я затвори.
Пендъргаст съвършено разумно я бе посъветвал да не казва никому нищо за истинската причина за смъртта, докато не завърши напълно изследването си.
- Мисля, че вършиш отлична работа - каза Баудри.
- Значи наистина искаш да станеш полицай?
Кори се засмя. Баудри веднага й беше харесала.
- Да, но всъщност бих искала да стана агент на ФБР със специалност съдебна антропология. Не лабораторен плъх, а оперативен агент със специални умения и познания.
- Страхотно! Често аз самата съм мислила за полицията... имам предвид, че след кариера в армията това е напълно логично.
- Значи вече не си капитан?
Баудри се усмихна.
- Винаги ще си остана капитан, но да - уволних се. - Тя замълча. - Е, май е време да се размърдам, защото трябва да си намеря по-евтино място за спане, ако трябва да остана тук още малко. Хотелът, в който съм отседнала, ще ме докара до фалит.
Кори се усмихна.
- Познато усещане.
- Исках да се запознаем и да ти кажа, че според мен онова, което правиш тук, е чудесно. - Баудри се обърна да си върви.
- Чакай малко.
Баудри се обърна.
- Искаш ли по-късно да пием по кафе в „Старбъкс“? - Кори замахна с чашата си. - Бих искала да те почерпя и аз, ако нямаш нищо против това да стане малко по-късно. Възнамерявам да поработя по-дълго, стига да не замръзна преди това.
По лицето на Баудри се разля усмивка.
- Това би било чудесно. Какво ще кажеш за девет часа?
- Добре, тогава ще се видим.
27
Госпожа Бети Б. Кърмоуд отпиваше от чашата чай „Ърл Грей“ и гледаше през панорамния прозорец на всекидневната си надолу към долината Силвър Куин. От нейната къща на върха на хребета - най-добрия парцел в целия комплекс „Хайтс“ - имаше великолепен изглед. Наоколо се издигаха планините и се простираха към Континенталния вододел и извисяващите се над него върхове Елбърт и Масив - най-високият и вторият по височина в Колорадо, които по това време на деня се виждаха само като сенки. Самата къща беше твърде скромна - въпреки хорското мнение Кърмоуд не обичаше да се излага на показ - и фактически една от най-малките в комплекса. Беше по-традиционна от останалите, построена от камък и кедри, със сравнително човешки измерения. Онзи ултрасъвременен и постмодерен стил не беше за нея.