- Ти си отвратителен.
- Благодаря. - Кискане. - Ще ти кажа едно: за да те поуспокоя, ще накарам хората си да се поровят в миналото им, да намерят някоя мръсотийка. Момичето, агентът на ФБР... някой друг?
- Капитан Баудри. За всеки случай.
- Добре. И не забравяй, аз само ще поддържам нашата бойна готовност. Вероятно няма да се наложи да използваме наученото.
- Дениъл, благодаря ти!
- За теб всичко, скъпа Бети, братовчедке моя.
28
Седяха на удобните столове в полупразното кафене „Старбъкс“. Кори беше обхванала чашата си с две ръце, благодарна за топлината. От другата страна на малката маса Стейси Баудри бе вторачила поглед в чашата си. Сега изглеждаше по-тиха, не толкова излиятелна, колкото сутринта.
- Защо напусна военната авиация?
- В началото исках да направя кариера в авиацията. След 11 септември бях в колежа, двамата ми родители бяха мъртви и търсех посока. Така се прехвърлих в академията. Бях наистина ентусиазирана и пълна идеалистка. Обаче двете командировки в Ирак и още две в Афганистан ме излекуваха. Осъзнах, че не съм създадена за кариеристка. Това все още е мъжка игра, независимо какво говорят. Особено във военновъздушните сили.
- Четири командировки? Уха.
Баудри вдигна рамене.
- Не е нещо необичайно. Имат нужда от много хора на място.
- И какво правеше?
- По време на последната командировка бях командир на 328-и експедиционен бункер за унищожаване на муниции. Бяхме базирани в изнесената напред операционна база „Гардез“, провинция Пактиа.
- Обезвреждала си бомби?
- Понякога. През повечето време трябваше да разчистваме райони около базата и да отнасяме муниции на полигона за унищожаване. На практика всеки път, когато искаха да копаят с лопата, трябваше първо да разчистим района. От време на време се налагаше да унищожаваме и импровизирани взривни устройства.
- В онези огромни сапьорски скафандри?
- Да, точно като във филма „Войната е опиат“. Макар че най-вече използвахме роботи. Както и да е, всичко това е минало. Уволних се преди няколко месеца. Оттогава се нося ей така - чудя се какво да правя с живота си. Точно в този момент се появи Пендъргаст със своята новина.
- И ето те в Роринг Форк.
- Да, и ти вероятно се чудиш защо.
- Да. Малко. - Кори се засмя, все още леко нервна. Беше се страхувала да зададе този въпрос.
- Когато свършиш с него, ще върна прапрапрадядо обратно в Кентъки и ще го погреба в семейния гроб.
Кори кимна.
- Страхотно.
- Родителите ми са мъртви, нямам братя и сестри. Това ме подтикна да се заинтересувам от миналото на семейството си. Баудри са стара фамилия. Имаме пионери в Колорадо като Емет, офицери, които са участвали в революцията. Сред тях е и моят любимец капитан Томас Баудри Хикс, който се е сражавал за Юга в армията на Северна Вирджиния - истински герой и капитан като мен. - Лицето ѝ пламна от гордост.
- Мисля, че това е страхотно.
- Радвам се, че мислиш така. Не съм дошла да те припирам да претупаш работата си. Нямам някакви спешни дела. Просто искам да възстановя връзката с миналото, с моите корени, един вид лично пътуване. И накрая ще върна моя прароднина обратно в Кентъки. Може би дотогава ще съм си изяснила какво искам да правя от тук насетне.
Кори кимна.
Баудри си изпи кафето.
- Колко странно нещо - да те изяде мечка.
Кори се поколеба. Беше мислила за това целия следобед и реши, че не може добросъвестно да скрие истината.
- Мисля, че има нещо, което трябва да знаеш за своя прапрапрадядо.
Боудри я погледна.
- Обаче трябва да си остане между нас поне докато свърша с проучванията си.
- Ще остане.
- Емет Баудри не е бил убит и изяден от мечка.
- Така ли?
- Нито останалите или поне този, който сега проучвах.
Тя си пое дълбоко дъх.
- Били са убити. Изглежда от банда серийни убийци. Убити и... - тя не можа да довърши.
- Убити и...?
- Изядени.
- Ти сигурно се шегуваш?
Кори поклати глава.
- И никой не знае?
- Само Пендъргаст.
- И какво смяташ да правиш?
Кори замълча за малко.
- Бих искала да остана тук и да реша случая.