Выбрать главу

Той прочисти гърлото си.

-      А сега за самото престъпление. Разбира се, про­дължава проучването на местопрестъплението. Бяха намерени два трупа. Предполагаме, че става дума за актрисата Соня Дютоа и нейното дете. Нашите мисли и молитви са за жертвите и техните семейства, както и всички, засегнати от това ужасно събитие. За нашия град това е наистина огромна трагедия и аз не мога да намеря думи, за да опиша своя дълбок шок и тъга... - За миг усети, че не може да продължи, но бързо се справи, като стегна гърло и се приготви да каже заклю­чителните си думи. - По-късно през деня ще има прес­конференция, на която ще получите още сведения. За­сега това е всичко, което мога да кажа. Благодаря.

Той се впусна напред, без да обръща внимание на подвикваните след него въпроси и гората микрофони, и след пет минути залитна в кабинета си. Там в при­емната седеше Пендъргаст, облечен както винаги без­упречно, и пиеше чай. Телевизорът работеше.

Пендъргаст се изправи, за да го посрещне.

-      Позволи ми да ти честитя изключително ефектна­та поява по телевизията.

-      Какво? - Морис се обърна към Шърли. - Вече са ме давали по телевизията?

-      И то на живо, шефе - обясни тя. - Справи се мно­го добре. Имаше вид на герой с този решителен глас... и тези петна от сажди по лицето.

-      Сажди? По лицето ми? Мамка му, трябваше да се измия.

-      Дори холивудски гримьор не би могъл да свърши по-добра работа - отбеляза Пендъргаст. - В съчета­ние с раздърпаната униформа, разчорлената от вятъра коса, очевидното чувство, направи необикновено впе­чатление.

Началникът се тръшна на един от столовете.

-      Изобщо не ми пука какво си мислят. Боже мили, не съм виждал нещо подобно. Агент Пендъргаст, щом си гледал телевизия, вече знаеш, че те издигнах в ста­тут на официален консултант.

Пендъргаст наклони глава.

-      Затова се моля на Бог да приемеш. Нуждая се от помощта ти повече от всякога. Какво ще кажеш?

Мъжът отговори, като извади тесен плик за писмо от сакото си и го разлюля пред пръстите на Морис.

-      Мисля, че те изпреварих. Вече не само консулти­рам, а съм в официалната си роля.

31

Когато Кори влезе в празиата биб­лиотека, тя ѝ се стори по-малко весела отпреди и излъчваща някакво лошо знамение. Може би причината беше в атмосфера­та на гибел, която се бе спуснала върху града. Или при­чината беше просто в черните буреносни облаци, които се трупаха над планините и обещаваха сняг.

Стейси Баудри, която я последва в отдела по исто­рия, тихичко подсвирна.

-      Този град май е вложил доста пари тук, а?

- Да, но никой не идва.

-      Твърде са заети с пазаруване.

Видя Тед зад гишето да вдига очи от книгата и да става от мястото си, за да ги поздрави. Носеше тясна тениска и изглеждаше много добре и Кори почувства как най-неочаквано в стомаха ѝ започнаха да пърхат пеперудки. Тя си пое дъх и представи Стейси.

-      Е, дами, каква е днешната програма? - попита Тед, докато оглеждаше преценяващо Стейси от горе до долу. Кори трябваше да признае, че Стейси е смайваща и всеки мъж с удоволствие би я оглеждал, но внима­телният му поглед все пак я изпълни със загриженост.

-      Убийства и хаос - отговори тя. - Искаме всички статии, с които разполагате, за убийства, обесвания, гра­бежи, саморазправи, престрелки, вражди - с една дума всички лоши неща от периода на убийствата на гризлито.

Том се засмя.

-      В почти всеки брой на „Роринг Форк Таймс“ има някоя криминална история. В онези дни градът е бил буйно място - наистина жив, а не като сега. С кои бро­еве искате да започнете?

-      Първото убийство на стръвницата е било през май 1876 година. Нека започнем, да речем, от април 1876 и да продължим шест месеца след това.

-      Добре - кимна Тед.

Кори забеляза, че погледът му продължава редовно да се стрелка към Стейси, и то не само към лицето ѝ, но капитанът, изглежда, не забелязваше или може би просто беше свикнала от годините си в армията.

-      Старите вестници са дигитализирани. Ще ви на­станя пред терминалите и ще ви покажа какво да пра­вите. - Той направи пауза. - Днес в града е истинска лудница.

-      Да - потвърди Кори. Истината беше, че като из­ключим по-натовареното движение, тя не беше обър­нала кой знае какво внимание.

-      Като в „Челюсти“.

-      Какво искаш да кажеш?