Кори почувства как постепенно възмущението ѝ нараства, докато четеше за несправедливостта, експлоатацията и небрежната жестокост, проявявана от минните компании в гонитбата за печалби. Онова, което я изненада най-много обаче, беше, че Стафърд - една от най-уважаваните филантропски фамилии в Ню Йорк Сити, известни със своя музей на изкуствата и богатата фондация „Стафърд“, са натрупали своето първоначално богатство по време на сребърната треска в Колорадо, като финансирали мелниците и топилните в Роринг Форк. Тя знаеше, че в продължение на години семейство Стафърд беше сторило много добрини с парите си, и затова противният първоизточник на богатството им беше още по-изненадващ за нея.
- Какво място - обади се Стейси и прекъсна потока на мислите ѝ. - Не съм знаела, че Роринг Форк е бил такъв ад. А я го погледни сега: най-богатият град в Щатите.
Кори поклати глава.
- И това ако не е ирония!
- Толкова насилие и толкова страдания.
- Така е - потвърди Кори и добави тихо, - макар да не намерих нищо, което да подсказва за серийни убийци канибали.
- Аз също.
- Все някъде обаче има някакви улики. Трябва да има. Просто трябва да ги намерим.
Стейси вдигна рамене.
- Смяташ ли, че може да са онези индианци в каньона? Те са имали сериозен мотив - земята им е била открадната от миньорите.
Кори обмисли това. Беше чела, че по онова време индианците юта от Уайт Ривър и Ункъмпагре са воювали срещу белите, които ги изтласквали на запад през Скалистите планини. Конфликтът достига своя връх с войната за Уайт Ривър през 1879, когато юта най-накрая били изхвърлени от Колорадо. Възможно е някои индианци, участвали в конфликта, да са си пробили път на юг и да са си отмъстили на миньорите от Роринг Форк.
- Да, мислила съм по въпроса - каза тя най-накрая, - но миньорите не са били скалпирани - скалпирането оставя лесно различими белези. Освен това научих, че юта са имали силно табу срещу канибализма.
- Както и белите хора. А може да не са ги скалпирали, за да скрият своята самоличност.
- Възможно е. Убийствата обаче са от високо качество. Искам да кажа - добави Кори бързо, - че не са небрежни и неорганизирани. Не е лесно да направиш засада на хитър и корав колорадски миньор, който пази своя участък. Не мисля, че група отслабени индианци биха могли да извършат тези убийства.
- А какво ще кажеш за китайците? Направо не мога да повярвам колко ужасно са се отнасяли с тях - все едно не са човешки същества.
- И това съм обмислила. Ако мотивът е отмъщение, защо е било нужно да ги ядат?
- Може просто да са фалшифицирали изяждането, за да изглежда като работа на мечка.
Кори поклати глава.
- Моят анализ показва, че наистина са консумирали месото. Сурово. И още един въпрос: защо изведнъж са спрели? И каква цел са постигнали, ако изобщо са имали такава?
- Това наистина е добър въпрос. Обаче вече е един и не знам ти как си, но аз съм толкова гладна, че бих могла сама да изям няколко миньори.
- Да вървим да обядваме.
Когато станаха, за да си тръгнат, Тед дойде при тях:
- Кори - започна той, - исках да те питам какво ще кажеш за вечеря довечера? Гарантирано няма да имаме проблем е резервациите. - той прокара пръсти през къдравата си коса и се усмихна.