- С удоволствие - отговори тя, благодарна, че той още проявява интерес въпреки вниманието към Стейси, - но ще вечерям с Пендъргаст.
- О, ами добре. Някой друг път. - Тед се усмихна, но Кори забеляза, че не успя съвсем да скрие известна обида. Заприлича ѝ на малко кученце и тя почувства как я пронизва чувство за вина. Въпреки това той се обърна смело към Стейси, намигна ѝ и каза:
- Радвам се, че се запознахме.
След като се опаковаха в палтата си и излязоха навън в студа, Кори се запита къде ли щеше да я отведе една нова среща с Тед. Факт беше, че отдавна нямаше гадже, а леглото ѝ горе в голямата къща на „Рейвънс Ръвин“ беше много, много студено.
1 Индианско племе, населявало някога Юта, Колорадо и Ню Мексико. - Б. пр.
32
Беше като някакъв повтарящ се кошмар, който те мъчи една нощ, а на следващата се връща под нова и още по-страховита форма. Поне така се струваше на началник Морис, докато крачеше през онова, което бе останало от къщата на Дютоа. Димящите руини се издигаха върху склона на хълм с прекрасен изглед към града в подножието му и заобикалящия го полукръг от заснежени планини. Направо не можеше да го понесе да крачи по същите коридори от найлонови ленти, да вдъхва същата воня на изгоряло дърво, пластмаса и гума; да вижда овъглените стени и локвичките разтопено стъкло, обгорените кревати и строшените от горещината мивки и тоалетни чинии. И онези малки неща, които като по чудо бяха оцелели: чаша за вода, шишенце парфюм, подгизнало меченце и плакатът за филма „Маршов оркестър“ - най-известният филм на Дютоа, все още закачен на изкормената стена.
По-голямата част от нощта бе отишла в гасенето на пожара и ограничаването му до тази мокра, димяща купчина руини. Призори сред тях бяха нагазили съдебните експерти и патологът и направиха всичко възможно, за да установят самоличността на жертвите. Не бяха изгорели толкова много, колкото семейство Бейкър, което само усили ужаса. Поне този път няма нужда да си имам работа с Чивърс, помисли си началникът, защото той вече беше минал през местопрестъплението и сега пишеше доклада си. Доклад, към който началник Морис изпитваше съмнение. Очевидно случващото се беше твърде много за възможностите на Чивърс.
Но пък беше благодарен за присъствието на Пендъргаст. Странно, но този човек му вдъхваше увереност, въпреки че всички се дразнеха от него. Пендъргаст вървеше пред Морис в своето неподходящо черно палто, с белия копринен шал и странната шапка на главата, смълчан като гроб. Слънцето беше скрито зад тежките зимни облаци, а температурата извън руините беше под нулата. Вътре обаче остатъчната топлина и издигащите се облаци пара създаваха влажен и вонящ микроклимат.
Най-накрая стигнаха до първата жертва, която патологът колебливо беше идентифицирал като самата Дютоа. Останките приличаха повече или по-малко на свръхголям почернял ембрион, загнезден в купчина пружини, метални плочи, винтове, скоби от нитачки и изгорели слоеве памучна вата, смесена с парчета изгоряла пластмаса и почернели кабели. Черепът беше цял, а челюстта раззината в безмълвен писък, ръцете изгорели до кокал, фалангите на пръстите застинали в гърч, а тялото, свито в себе си от горещината.
Пендъргаст се спря и прекара дълго време просто загледан в жертвата. Не извади епруветки и пинсети, за да събира проби. Единственото, което правеше, беше да гледа. След известно време бавно описа кръг около отвратителното нещо. В ръката му се появи лупа и с нея той започна да оглежда следи от разтопена пластмаса и други неясни точки, които го интересуваха. Докато правеше това, вятърът смени посоката си и началникът вдъхна миризмата на печена плът, от която веднага му се догади. Божичко - щеше му се Пендъргаст да побърза.
Най-накрая агентът на ФБР се изправи и те продължиха обиколката на огромната руина, неумолимо насочвайки се към втората жертва - малкото момиче. Това беше още по-лошо. Началникът предвидливо бе пропуснал закуската и в стомаха му нямаше нищо за изхвърляне, но въпреки това почувства сухите позиви.
Жертвата, дъщерята на Дютоа Сали, беше на десет години. Учеше в училището, където ходеше дъщерята на началника. Двете деца не бяха приятелки - Сали беше затворено дете, което не беше за чудене с такава майка. Сега, когато се приближаваха към трупа, Морис се осмели да му хвърли един поглед. Тялото на момичето беше в седнало положение, изгоряло само от едната страна. Беше закопчано за тръбите под една от мивките.