Морис почувства сухия позив, после втори, който го докара до нещо подобно на хълцане, и побърза да отмести очи.
Пендъргаст отново прекара сякаш половин живот в оглеждане на останките. Началникът не можеше да разбере как го прави. Отново почувства позив и се опита да мисли за нещо друго. Каквото и да е, за да успее да се овладее.
- Толкова е объркващо - каза той повече за да отвлече вниманието си, отколкото от желание да споделя. - Просто не мога да разбера.
- Какво?
- Как... ами как извършителят избира жертвите си. Искам да кажа, какво общо имат? Изглежда напълно случайно.
Пендъргаст се изправи.
- Местопрестъплението наистина е предизвикателство. Прав си, че жертвите са случайни. Обаче нападенията не са.
- В какъв смисъл?
- Убиецът не е избирал жертви. Той или тя - тъй като етиологията на нападенията не посочва пол - са избирали къщи.
Началникът се смръщи.
- Къщи?
- Да. Двете къщи имат една обща характерна черта - те са зрелищно видими от града. Следващата къща без съмнение ще бъде също толкова очебийна.
- Искаш да кажеш, че са били избрани заради зрелището? Мили боже, за какво?
- Може би за да изпрати послание. - Пендъргаст се обърна. - А сега да се върнем към нашия предмет. Местопрестъплението е интересно главно заради светлината, която хвърля върху мисленето на убиеца. - Агентът говореше бавно, докато се оглеждаше. - Извършителят, изглежда, отговаря на Милъновата дефиниция за садистична личност от „взривния“ подвид. Той търси крайна степен на контрол; изпитва удоволствие, може би сексуално, от силните страдания на другите. Това разстройство присъства буйно в човек, който иначе би изглеждал нормален. С други думи, лицето, което търсим, може да изглежда като обикновен, производителен член на общността.
- Откъде можеш да знаеш това?
- Основава се на възстановката ми на престъплението.
- Да я чуем.
Пендъргаст отново огледа руините, преди да спре погледа си върху началника.
- Първо, извършителят е влязъл през прозорец на втория етаж.
Началникът се въздържа да попита как е могъл да стигне до този извод, още повече че втори етаж не беше останал.
- Знаем това, защото вратите на къщата са били масивни и всички ключалки - затворени. Това можеше да се очаква, като се има предвид създаденият от първия пожар страх и може би заради относителната откъснатост на постройката. В добавка прозорците на първия етаж са масивно изпълнение, с трислойни стъкла за по-голяма термична изолация и дъбови капаци. Онези, които огледах, бяха заключени и можем със сигурност да предположим същото и за останалите. Както заради ниските температури, така и както вече казах, заради създадения от първия пожар страх. Такъв прозорец трудно се чупи и всеки опит би бил шумен и отнемащ време. Освен това щеше да събуди обитателите. Някой щеше да се обади на деветстотин и единайсет или да натисне паник бутона, с който къщата е била оборудвана. Обаче двете жертви са били изненадани на втория етаж, вероятно докато са спели. Прозорците горе не са били толкова яки, имали са само двойно стъкло и не всички са били заключени, както може да се види тук. - Пендъргаст посочи към плетеницата от метал и пепел в краката си. - Затова предполагам, че убиецът е проникнал и си е излязъл през прозорец на втория етаж. Двете жертви са били подчинени, след това са свалени на първия етаж за... ъъъ...развръзката.
На началника му беше трудно да се съсредоточи върху онова, което казваше Пендъргаст. Вятърът отново беше сменил посоката си и той прилежно дишаше през устата.
- Това не само ни разкрива начина на мислене на убиеца, но също така някои от неговите физически характеристики. Той или тя без съмнение е атлетичен индивид, може би с опит в алпинизма или друга напрегната физическа дейност.
- Опит в алпинизма?
- Скъпи началнико, причината е, че няма следи от стълба или въже.
Началник Морис преглътна.
- А този „взривен“ садизъм?
- Госпожа Дютоа е била вързана с широки лепенки за дивана на първия етаж. Лентата е била увита около целия диван, за да я обездвижи - това е доста работа. Изглежда е била залята с бензин и изгорена жива. И най-важното е, че е станало, без устата на жертвата да е била запушена.
- Какво значи това?
- Престъпникът е искал да говори с нея, да я чуе как се моли за живота си и след като огънят е пламнал... да чува писъците ѝ.