- О, майчице божия! - Морис си спомни пронизващия глас на Дютоа на пресконференцията. Отново му се доповръща.
- Обаче садизмът, който е очевиден тук - Пендъргаст направи леко движение по посока останките на мъртвото момиче, - е още по-краен.
Морис не искаше да узнае защо, но агентът продължи:
- Момичето не е било полято с бензин. За извършителя това е щяло да бъде твърде бързо. Вместо това е подпалил огъня тук, вдясно от детето, и го е оставил да напредва към него. Ако огледаш тръбите, към които е било заключено, ще видиш, че са изкривени. Дърпало е с все сили, за да избяга.
- Виждам. - Началникът обаче дори не направи опит да се престори, че поглежда.
- Обърни внимание на посоката, в която са изкривени.
- Кажи ми - предаде се началник Морис и покри лицето си с ръце, защото повече не можеше да понася това.
- Изкривени са в посока на огъня.
Настъпи мълчание.
- Извинявай - каза началникът най-накрая, - но не разбирам.
- От каквото и да се е опитвала да избяга, било е по-страшно и от пламъците.
33
Последния път, когато беше във викторианското полицейско управление, Кори имаше белезници на ръцете. Споменът беше достатъчно пресен, за да почувства болка, когато прекрачи прага. Но Айрис, дамата на рецепцията, беше дори прекалено мила и весело я насочи към временния кабинет на Пендъргаст в мазето.
Спусна се по стълбището, което миришеше на застояло, мина край тъмен тътнещ котел и стигна до тесен коридор. На вратата на стаята в края му нямаше име - виждаше се само номер на касата. Тя почука и гласът на Пендъргаст я покани да влезе.
Специалният агент стоеше зад древно метално бюро, отрупано с поставки за епруветки и химически прибор с неизвестно предназначение, който бълбукаше. Стаята нямаше прозорци и вътре беше душно.
- Това ли ти дадоха? - попита Кори. - Тук си направо като в подземна тъмница.
- Получих онова, което поисках. Желанието ми беше да не ме безпокоят и местоположението на тази стая го предотвратява. Никой не слиза тук, за да ми досажда - никой.
- Тук е горещо като в ада.
- Не е по-лошо от пролет в Ню Орлнънс. Както знаеш, не обичам студа.
- Ще ходим ли да обядваме?
- За да помрачаваме храненето с разговори за трупове и канибализъм? Може би сега ще можем да отделим няколко минути на последните новости в твоите проучвания.
- Разбира се, но може ли да бъдем по-експедитивни? Защото аз пък не обичам топлинните удари. - Тя седна и Пендъргаст направи същото.
- Има ли напредък?
- Страхотен. Приключих с изследването на четири комплекта останки и те разказват една и съща история: всички са жертви на банда серийни убийци канибали.
Пендъргаст наклони глава.
- Направо невероятно, но няма никакво съмнение. Открих нещо интересно в последния скелет, който проучих. Човек със странното име Ишъм Тинг. Той е един от първите убити и костите му показват белези от следсмъртни увреждания от голямо и силно животно - без съмнение гризли, както и обичайните признаци на побой, разчленяване и канибализъм, извършен от човешки същества. Прегледах репортажите във вестниците за убийството и в този случай мечка била прогонена от останките при идването на партньорите на Тинг. Без съмнение мечката е яла мършата на Тинг, след като е бил убит от бандата канибали. Това виждане и прогонване на мечката стръвница е причината в съзнанието на всички да се загнезди мисълта, че убиецът е тя. Разбира се, логично предположение, но в случая чисто съвпадение.
- Отлично. Сега историята е завършена. Предполагам, няма нужда да проучваш още останки?
- Не, четири са напълно достатъчни. Събрах всички данни, които ми бяха нужни.
- Чудесно - измърмори Пендъргаст. - Кога ще се върнеш в Ню Йорк?
Кори си пое дълбоко дъх.
- Няма още да се връщам.
- Защо?
- Защото реших... да разширя обхвата на моята теза.
Тя замълча, изчаквайки реакцията на агента, но той остана безмълвен.
- Защото... съжалявам, но историята не е завършена. Сега, когато знаем, че тези миньори са били убити... Тя се поколеба. - Добре де, възнамерявам да направя всичко възможно, за да разкрия убиеца.
Отново мълчание. Само сребристите очи на Пендъргаст едва видимо се присвиха.
- Виж, случаят е много интересен. Защо да не стигна до края? Защо са били убити тези миньори? Кой или кои са извършителите? И защо убийствата са спрели толкова внезапно? Има стотици въпроси и аз искам да намеря отговорите. Това е възможност да превърна една добра теза в забележителна.