- Ако оцелееш - подхвърли Пендъргаст.
- Не мисля, че съм изложена на каквато и да е опасност. Всъщност след пожарите вече никой не ми обръща внимание. И никой не знае за моето най-важно откритие - все още всички смятат, че мечката го е направила.
- Въпреки това се притеснявам.
- Защо? Ако се тревожиш за това, че пазя онова имение, мястото е на километри от изгорените къщи. Освен това имам съквартирантка - капитан Баудри. Човек не може да си пожелае по-добра защита от тази. И нека ти кажа още нещо: тя има .45-калибров пистолет и знае как да го използва. - Кори не спомена и думичка за следите, които бе видяла около къщата.
- Не се и съмнявам. Но трябва да замина от Роринг Форк за няколко дни, а може би и повече, и в резултат няма да мога да ти осигуря защита. Боя се, че ровенето в този случай ще разлае пословичните кучета. А в този малък богат град има страшни кучета. Сигурен съм в това.
- Нали не вярваш, че палежите са свързани по някакъв начин с убийствата на миньорите. Та това се е случило преди сто и петдесет години!
- Все още не вярвам в каквото и да било. Обаче усещам дълбока вода и силно течение. Не бих искал да оставаш в Роринг Форк повече от необходимото. Съветвам те да вземеш първия самолет.
Кори се вторачи в него.
- Аз съм на двайсет и животът си е мой, а не твой. Наистина съм благодарна за помощта, но... ти не си ми баща. Ще остана.
- Ще те обезкуража, като ти спра финансовата помощ.
- Хубаво! - Потисканият гняв на Кори изби. - Още от началото се месиш в тезата ми. Не можеш да не се бъркаш - ти си такъв. Но на мен не ми харесва. Не можеш ли да разбереш колко е важно това за мен? Започна да ми писва да ми казваш какво да правя.
Нещо мина като сянка по лицето на Пендъргаст - нещо, което тя би разпознала като опасно, ако не беше толкова гневна.
- Единствената ми грижа в този случай е твоята безопасност. И трябва да добавя, че рисковете, на които се излагаш, са усилени от нещастната ти склонност към прибързване и неблагоразумие.
- Щом казваш. Но аз приключих с разговорите и ще остана в Роринг Форк, независимо дали ти харесва или не.
Когато Пендъргаст заговори отново, тя се изправи толкова рязко, че обърна стола, и хукна към вратата, без да го изчака да се изкаже.
34
Това беше една от най-представителните викториански къщи на главната улица. Тед, който беше същински извор на информация за Роринг Форк, беше разказал историята ѝ на Кори. Къщата била построена от Харолд Грисуел, известен като Краля на среброто от Роринг Форк, който натрупал състояние, но банкрутирал по време на борсовата паника през 1893 г. Самоубил се, като скочил в главната шахта на мината „Мачлес“, оставяйки млада вдовица - бившата кръчмарска танцьорка Роузи Ан. Роузи Ан прекарала следващите три десетилетия в наемане и уволняване на адвокати, завеждане на безброй дела за връщане на собствеността върху отнетите мини и друго имущество. Когато всички правни възможности се изчерпали, тя заковала прозорците на Грисуел Меншън и станала отшелница. Отказвала да пазарува дори най-насъщните неща, разчитайки на добрината на съседите, които започнали да оставят храна пред вратата ѝ. През 1955 година съседите се оплакали от лошата миризма, която се носела от къщата. Когато полицията прониква в къщата, вижда нещо невероятно: цялата къща била пълна от пода до тавана с гниещи купчини документи и други бумаги, натрупани по време на безкрайните дела, които жената е водила. Имало пакети с вестници, платнени чанти, пълни с проби от руди, театрални афиши, плакати, счетоводни книги, доклади за съдържанието на проби от среброто, минни сертификати, клетвени показания, съдебни протоколи, ведомости за заплати, банкови извлечения, карти, доклади от проучвания на мини и други подобни. Открили сбръчкания труп на Роузи Ан под цял тон хартия. Цяла стена от документи, подкопани от гризящите мишки, била паднала върху нея и я приковала към пода. Роузи Ан Грисуел умряла от глад.
Умряла без завещание и без наследници и градът придобил сградата. Складираните документи се оказали невероятно по своите размери историческо съкровище. Повече от половин век по-късно сортирането и каталогизирането още продължаваха. За съжаление на пресекулки, когато бедното Историческо общество на Роринг Форк успяваше да спечели субсидия.
Тед бе предупредил Кори за състоянието на сбирката, която беше твърде различна от лъскавия дигитализиран архив на вестниците, който той ръководеше. Обаче след като порови из тях за доказателства, свързани с дейността на банда убийци канибали, и се оказа е празни ръце, Кори реши да потърси в архива на Грисуел.