Оказа се, че архивистът идва само два пъти седмично. Тед беше предупредил Кори, че човекът е един неквалифициран задник. Когато Кори пристигна в тази декемврийска сутрин, от оловното небе се сипеха редки снежинки. Тя завари архивиста в салона на къщата, настанен зад бюро, да си играе със своя смартфон. В самия салон нямаше хартия, но през отворените врати, извеждащи от него, Кори можеше да види лавици от пода до тавана и кантонерки, пълни с материали.
Архивистът стана и протегна ръка.
- Уин Марпъл - представи се той. Беше рано оплешивял мъж на трийсетина години с конска опашка, начеващо шкембе, обаче запазил аурата на намигващата увереност на застаряващ Лотарио1.
Тя се представи и обясни своята задача: търси информация за 1876 г., убийствата на стръвницата, за престъпления и възможни прояви на банди в Роринг Форк.
Марпъл започна дълъг отговор, като много скоро се прехвърли на темата, която му беше любима - той самия. Кори научи, че той, Марпъл, някога е бил в олимпийския отбор по ски и е тренирал в Роринг Форк, заради което се влюбил в града; че все още е отличен скиор и страхотен пич извън пистата; и че няма как да я пусне в архива без нужните документи и разрешения, без да споменаваме определена и по-тясна област на взаимодействие.
- Нали разбираш - продължи той, - експедиции за улов на информация не са разрешени. Много от тези документи са частни и са поверителни, противоречиви или - тук ѝ намигна още веднъж - скандални по своята същност.
Тази реч бе придружена с няколко облизвания на устните и плъзгане на алчен поглед по тялото на Кори.
Тя си пое дълбоко дъх и си припомни поне веднъж да не си бъде най-големият враг. Много мъже просто не можеха да не бъдат тъпанари. А тя имаше нужда от тези архиви. Ако отговорът за тези убийства не беше тук, вероятно е бил изгубен завинаги.
- Бил си в олимпийския отбор по ски? - попита с глас, пълен с фалшива възхита.
Това предизвика нов поток самохвалство, включително информация как щял да спечели бронзов медал, ако не му бяха попречили състоянието на пистата, температурата на въздуха, съдиите... Кори престана да слуша, но не спираше да кима и да се усмихва.
- Страхотно - възкликна тя, когато осъзна, че е свършил. - Досега не бях срещала олимпиец.
Уин Марпъл имаше още много да разказва по въпроса. След пет или десет минути Кори в отчаянието си се съгласи да излезе с него в събота вечерта и в замяна получи пълен и неограничен достъп до архива.
Уин се повлече след нея в елегантните, но западнали помещения, пълни с хартия. В добавка към неволите ѝ документите бяха само грубо подредени хронологично, без някой да си направи труда да ги организира по предмети.
Уин вече ревностно носеше папки, а Кори, седнала на дълга маса, покрита със сукно, започна да ги прелиства. Бяха смесени и объркващи, пълни с неприсъщи и поставени на погрешното място материали. Стана ясно, че който ги беше събирал в папките, е бил или небрежен, или пълен идиот. Докато прехвърляше връзка след връзка, помещението се изпълни с миризмата на гниеща хартия и стар восък.
Минутите преляха в часове. Помещението беше прекалено топло, светлината недостатъчно и очите ѝ започнаха да парят. Дори Уин най-накрая се умори да говори за себе си. Листовете бяха сухи и при всяко разгръщане във въздуха се вдигаше прах. Имаше купчини неразбираеми правни документи, регистри, клетвени показания, протоколи от заседания на голямо жури от съдебни заседатели, смесени с планове, отчети от проучвания, оценки на съдържанието на сребро, споразумения за сътрудничество в разработването на мини, ведомости със заплати, описи, заповеди за работа, акции без стойност, фактури и несвързани с нищо плакати и хвърчащи листове. От време па време сред документите изскачаше шарен афиш, обявяващ пристигането на някоя гърдеста кралица на бурлеската или трупа, играеща фарсове.
Не много често Кори попадаше на документ от известен интерес - наказателна жалба, препис от криминално дело, плакати „Издирва се...“, полицейски доклади, които се отнасяха до нежелани елементи и приходящи заподозрени, обвинени в различни престъпления. Обаче нямаше нищо, което да се набива в очи, нищо за банди от луди, нито за някого с мотив да убие и изяде единайсет миньори.
Редовно се натъкваше на името Стафърд, особено в документите, отнасящи се до работещите по топенето и рафинирането на метала. Тези страници бяха особено противни, защото включваха счетоводни книжа, в които се изброяваха убити работници и повредено оборудване, както и сумите, изплатени на вдовиците и сираците, които никога не надвишаваха пет долара. Повечето от сумите бяха обозначени с 0,00 и бележка „без плащане/грешка на работника“. Имаше данни за работници с отрязани крайници, отровени или ранени по друг начин по време на работа, които след това са били уволнявани без никаква компенсация или подкрепа.