Блум излезе иззад бюрото с протегната ръка с изпъкнали вени, която тя стисна. Ръката му беше изненадващо гореща и това ѝ подейства като стимул.
- Ела, седни. Пийни чай.
Пред бюрото му бяха подредени няколко стола с ниска масичка за кафе между тях. Встрани от тях стоеше очукан шкаф, а върху него имаше котлон, чайник и кана за чай - неформално място за сядане посред прахоляка и мрака. Кори се тръшна на един от столовете и стовари чантата с глух шум до него.
- Уф - въздъхна тя.
Блум вдигна вежди в безмълвен въпрос.
- Карбоне. Отново отхвърли идеята ми за теза. Сега трябва да започна всичко отначало.
- Карбоне - обяви Блум с пискливия си глас - е известен задник!
Това привлече вниманието ѝ.
- Познаваш ли го?
- Познавам всички, които слизат тук долу. Карбоне! Непрекъснато мърмори, че ще си напраши марковия „Ралф Лорън“, затова иска да играем на донеси-отнеси. В резултат никога не мога да открия нещо за него... Горкият човечец. Нали знаеш истинската причина да отхвърля непрекъснато идеите ти за теза?
- Предполагам, защото още съм второкурсничка.
Блум пипна с пръст носа си и кимна с разбиране.
- Точно така. Карбоне е от старата школа и винаги се придържа към традицията.
Кори се страхуваше точно от това. Наградата „Роузуел“ за най-добрата теза през годината беше силно желана в „Джон Джей“. Победителите често бяха отличници от горните курсове, които след това правеха много успешна кариера в правозащитната сфера. Доколкото знаеше, наградата никога не беше печелена от второкурсник. Всъщност второкурсниците бяха негласно обезкуражавани да участват. Обаче нямаше писмена забрана и Кори отказваше да бъде уплашена от подобни бюрократични глупости.
Блум вдигна каната с усмивка, разкриваща жълтите му зъби.
- Чай?
Тя погледна към гадната кана, която имаше вид на немита от десетилетия.
- На това кана за чай ли му викаш? Помислих си, че е оръдие за убийство. Заредено с арсеник и готово за действие.
- Винаги готова с бърз отговор. Сигурно знаеш, че повечето отровители са жени? Ако бях убиец, щях да поискам да видя кръвта на жертвата си. - Той наля чая.
- Значи Карбоне е отхвърлил идеята ти? Изненада! Изненада! И какъв е план Б?
- Това беше моят план Б. Надявах се, че ще можеш да ми подскажеш нови идеи.
Блум си седна на мястото и започна шумно да отпива.
- Да видим. Доколкото си спомням, ти специализираш съдебна остеология, нали? Какво точно търсиш?
- Трябва да изследвам човешки скелети, които показват предсмъртни или околосмъртни увреждания. Има ли досиета, които сочат нещо подобно?
- Хм - очуканото лице на Блум се изкриви от усилието да се съсредоточи.
- Проблемът е, че трудно се попада на достъпни човешки останки. Освен ако не се върна в праисторията. Обаче това отваря съвсем друго гърне със змии - индианската чувствителност. Искам останки, за които има добри писмени документи. Исторически останки.
Блум изсърба друга голяма глътка чай, докато изражението на лицето му си оставаше замислено.
- Кости. Предсмъртни и околосмъртни увреждания. Исторически. Добри документи. Достъпни. – Затвори очи с толкова тъмни и изпъстрени с вени клепачи, че приличаше на пребит. Кори зачака, заслушана в пукането на дюшемето в архива, далечния шум на клима- тици и някакво топуркане. Страхуваше се, че това вероятно са плъхове.
Очите му отново се отвориха.
- Току-що се сетих нещо. Чувала ли си за „Доброволците от Бейкър Стрийт“1?
- Не.
- Това е много затворен клуб от почитатели на Шерлок Холмс. Всяка година се събират за вечеря в Ню Йорк. Освен това публикуват различни изследвания, като през цялото време се преструват, че Холмс е бил действителна личност. И така, преди няколко години един от тези приятели умира и вдовицата му, като не знае какво да прави, ни изпрати цялата му сбирка Шерлокиана. Може би не е знаела, че детективът Холмс е измислен, а ние тук се занимаваме само с действителността. Както и да е, от време на време ровя из нея. Повечето неща са боклуци. Обаче имаше копие от дневника на Дойл - за съжаление копие, не оригинала - забавно четиво за стар човек с неблагодарна работа в прашен архив.