- Какви гадни отрепки - измърмори на себе си Кори, докато подаваше поредната купчина хартия на Уин.
По едно време изскочи рекламна листовка, която привлече вниманието ѝ.
Теория на естетиката
Лекция от
г-н Оскар Уайлд от Лондон, Англия
Практическото приложение на естетическата теория с наблюдения върху изящните изкуства, личната украса и украсата на жилището.
Ще бъде изнесена в голямата галерия на мината „Сали Гудуин“ в неделя следобед на 2 юни от два и половина часа. Цена на билетите: седемдесет и пет цента.
Кори едва не избухна в смях - толкова причудливо ѝ се стори написаното. Това сигурно беше лекцията, на която Уайлд е чул историята за убийствата на гризлито. Към листовката бяха закачени сноп други листовки, писма и бележки за лекцията. Изглеждаше нелепо грубите миньори от Роринг Форк да изпитват какъвто и да е интерес към теорията на естетиката, да не говорим за личната украса или тази на жилищата им. Обаче според всички разкази лекцията имала голям успех и завършила с овации и ставане на крака. Може би причината беше в Уайлд с неговото ексцентрично облекло и суетното му маниерничене или свръхестествената му духовитост. Горките миньори от Роринг Форк не са имали никакви други забавления освен ходенето по курви и пиенето.
Тя бързо запрелиства закачените към рекламната листовка документи и попадна на една забавна бележка, писана на ръка - очевидно писмо на миньор до неговата жена на Изток. В него нямаше и грам пунктуация:
Скъпа жено в неделя тук чете лекция господин Оскар Уайлд от Лондон След лекцията господин Уайлд се разговори с миньорите и работягите обаче докато го чаках да поговоря с него онзи дърт пияница Суинтън го държеше за копчето на жилетката и му разказа някаква история, от която горкият човечец побеля като привидение, че си помислих дали няма да падне и да изгуби съзнание...
Уин, който надничаше през рамото ѝ, също я прочете и изпръхтя презрително:
- Неграмотен копелдак. - Той почука с пръст по рекламната листовка. - Обзалагам се, че от това могат да се изкарат пари.
- Сигурна съм - отговори Кори, поколеба се малко, после отново захвана документите с кламер. Колкото и да беше привлекателно писмото на миньора, беше твърде далече от целта на нейната теза, за да включи и него.
Тя бутна купчината документи настрана и се прехвърли на следващата папка. Забеляза, че докато отнасяше предишната папка, Уин извади рекламната листовка и я пъхна на друго място. Сигурно щеше да я продаде на някой интернет аукцион.
Каза си, че това, което прави той, не е нейна работа. Пристигна следващата голяма купчина, после още една. Повечето от документите бяха свързани с изкопните работи и рафинирането. Този път без изключение бяха свързани със семейство Стафърд, което по всички показатели беше станало по-потисническо с нарастването на личното си богатство и власт. Изглежда фамилията бе оцеляла по време на борсовата паника през 1893 г. без особени загуби и дори се бе възползвала от възможността да купи участъци и мини за малка част от истинската им стойност. Имаше множество избелели карти на участъка с мините, както и на всяка мина, галерия и тунел, грижливо отбелязани и обозначени. Странно беше, че нямаше почти никакви материали за работата на топилните.
В този момент един документ я накара да замре. Беше пощенска картичка от Хаулънд Стафърд до жена на име Дора Тифани Кърмоуд, датирана 1933 г. Започваше със:
Скъпа братовчедке...
- Божичко! - избъбри Кори, - онази кучка Кърмоуд е роднина на семейството, което е изстискало този град.
- За кого говориш? - попита Уин.
Тя стовари длан върху документа.
- Бети Кърмоуд. Ужасната кучка, която управлява „Хайтс“. Тя е роднина на Стафърд - притежателите на топилнята по времето, когато Роринг Форк е бил миньорски град. Направо не е за вярване.