Едва тогава Кори осъзна каква грешка е направила. Уин Марпъл се наду и заговори укорително като някоя стара мома.
- Госпожа Кърмоуд е най-финият и най-любезният човек в този град
Кори предприе бързо отстъпление.
- О, съжалявам. Аз просто... тя е причината да ме вкарат в затвора... не знаех, че ти е приятелка.
Нейното притеснено извинение, изглежда, свърши работа.
- Разбирам, че си ѝ сърдита за това, но аз мога да гарантирам за нея. Тя е добър човек. - Поредното намигване.
Браво иа теб. След пет часа Кори не беше открила каквото и да било и сега беше вързана да излезе с този глупак, и то за нищо. Надяваше се срещата да мине бързо и на място, където Тед няма да може да ги види. А защо да не се престори в последния момент на болна? Да, точно това ще направи.
Тя погледна часовника си. Нямаше начин да успее да намери онова, което търсеше, в този ад от хартия. За първи път изпита усещането, че може би се е надскочила. Може би Пендъргаст беше прав. Вече разполагаше с достатъчно материал за отлична теза.
Тя стана.
- Виж, няма да се получи. По-добре да си вървя.
Уин я последва до предния салон.
- Съжалявам, че нямаше повече късмет. Обаче поне... - той отново намигна - успяхме да си уговорим среща.
Определено щеше да се престори на болна.
Той се наведе към нея - без съмнение прекалено близо.
- Удоволствието беше мое.
Тя изведнъж се закова на място. Какво беше това на задника ѝ? Направи половин крачка назад и се обърна, но ръката я последва като пипало на октопод и този път леко стисна едната ѝ задна буза.
- Дръж си ръцете на мястото - каза ледено тя и отблъсна ръката му.
- Ами... нали си уговорихме среша?
- И заради това можеш да ме хващаш отзад?
Уин загледа объркан.
- Ами... просто исках да бъда дружелюбен. Мислех, че ще ти хареса. Имам предвид, че не се случва всеки ден да излизаш с олимпиец, и реших... - Последното му похотливо намигване беше виновно. Кори застана пред него.
- Олимпиец? Кога за последен път си се виждал в огледалото? Ето какво щеше да видиш, ако го беше направил: оплешивяващ, шкембест загубеняк. Не бих излязла с теб дори да беше последният мъж на земята.
След това грабна палтото си и излезе навън, където студеният въздух я блъсна като стена.
Уин Марпъл седна зад бюрото си. Ръцете му трепереха, дишането му беше плитко и ускорено. Направо не можеше да повярва как се беше отнесла с него тази кучка. След цялата помощ, която ѝ беше оказал! Излезе една от онези малоумни феминистки, които вдигат врява за всяко невинно потупване.
Уин беше толкова яростен и възмутен, че усещаше кръвта си да блъска като там-там в главата. Отне му няколко минути, докато се съвземе достатъчно, за да вдигне телефонната слушалка и да набере номер.
1 Герой на М. де Сервантес, който се съгласява по настояване на своя приятел Анселмо да изпита верността на съпругата му Камила. - Б. пр.
35
Бети Браун Стафърд Кърмоуд, седнала в хола на къщата си на върха на „Хайтс“, затвори преносимия телефон. В камината бучеше огън от борови цепеници. Тя остана няколко минути напълно неподвижна, загледана през панорамния прозорец в планините, докато обмисляше проблема. Нейният зет Хенри Монтебело седеше във високото кресло от другата страна на камината. Носеше костюм с жилетка, а ръчно плетената му черна вълнена вратовръзка контрастираше с бялата му риза. Той оглеждаше ноктите на ръцете си с патрицианско отегчение. През прозорците нахлуваха лъчите на слабото зимно слънце.
Кърмоуд обмисля проблема още минута, после вдигна отново слушалката и набра Дениъл Стафърд.
- Здравей отново, скъпа - чу се сухият, язвителен глас. На Кърмоуд не ѝ беше особено приятно да разговаря със своя братовчед, но „харесване“ и „обичане“ не фигурираха сред връзките, които държаха фамилията Стафърд цяла. Връзките бяха финансови и всички семейни отношения се определяха от тях. Тъй като Дениъл не само беше глава на попечителските фондове на семейство Стафърд с активи от около два милиарда долара, но и един от двамата управляващи директори на фамилната инвестиционна компания, която ръководеше активи на стойност шестнайсет милиарда, тя го смяташе за свой близък. Особено близък. Никога не ѝ хрумваше да се запита дали харесва този човек или не.
- Включила си ме на високоговорител? - попита Дениъл.
- Хенри е тук е мен - обясни Кърмоуд. Тя направи пауза. - Имаме проблем.