- Ако имаш предвид новия пожар, слава богу, не беше в „Хайтс“. Това е прекрасно - сега въздействието върху „Хайтс“ е доста разводнено. Онова, от което имаме нужда, е трети пожар още по-далече. - Последва сух кикот.
- Съвсем не е смешно. Както и да е, не се обаждам заради това, а заради момичето - Кори Суонсън. Тя е открила връзката между Кърмоуд и Стафърд.
- Това не е държавна тайна.
- Дениъл, отишла е в архива „Грисуел“ и е попаднала на съкровище от документи, свързани с мините, мелниците, работата на топилните още от едно време. Далече в миналото.
Мълчание. Изведнъж тя чу братовчед си да ругае благовъзпитано от другия край на линията.
- Нещо повече от това? - Изведнъж гласът му беше изгубил част от своята язвителност.
- Не. Поне за момента.
Отново мълчание.
- Колко добър изследовател е момичето?
- Като териер е. Забива малките си остри зъби и не пуска. Изглежда още не е направила връзката, но ако продължи да рови, ще стигне и дотам.
Още по-продължително мълчание.
- Бях останал с впечатлението, че съответните документи са унищожени.
- Беше направено сериозно усилие, обаче архивът е в пълна бъркотия. Нещо може и да е останало.
- Разбирам. Да, това е проблем.
- Изрови ли някаква мръсотия за нея и останалите, както обеща?
- Да. Този приятел Пендъргаст има шарена история, но е недосегаем. Баудри е военен герой с множество ордени и похвали, което я превръща в сложна мишена. С изключение на това, че е била уволнена от военновъздушните сили по болест.
- Раняване? - попита Кърмоуд. - Не мен ми се стори напълно здрава.
- Прекарала е няколко месеца във военната болница в Ландщул, Германия. Медицинското ѝ досие е засекретено и военните пазят тези документи като същински дяволи.
- А момичето?
- Тя е малка беладжийка. Израснала е в парк за кемпери в ужасно малко градче в Канзас. Родителите ѝ са от най-долната работническа класа и се разделят след нейното раждане. Майката е пълна алкохоличка, а бащата безделник, веднъж отнесъл обвинение за банков обир. Тя самата има детско досие, дълго цяла ръка. Единствената причина да стигне там, където е сега, е, че този Пендъргаст я взима под крилото си и плаща образованието ѝ. Няма съмнение, че това е услуга за услуга. Проблемът е, че докато Пендъргаст е там, трудно ще я докопаме.
- Началникът на полицията ми каза, че снощи е отлетял за Лондон.
- Голям късмет. Действай бързо.
- И какво точно да направя?
- Скъпа, ти си напълно способна да се справиш с този проблем преди връщането на агента. Искам само да ти припомня какво е заложено на карта. Така че не ми разигравай игрички. Удари здраво. Ако решиш да наемеш някого, наеми най-добрия. Каквото и да сториш, аз няма да знам нищо.
- Какъв страхливец си!
- Благодаря. Готов съм да призная, скъпа братовчедке, че ти си човекът в семейството с най-много тестостерон.
Кърмоуд затвори телефона с гневен жест.
По време на разговора Монтебело беше запазил мълчание. Вниманието му сякаш беше насочено единствено към добре маникюрираните му нокти. Сега той вдигна поглед от тях.
- Остави това на мен - предложи той. - Познавам човек точно за тази работа.
36
„Еспелет“ - скъпият бар до лобито на хотел „Конот“, приличаше на светлокремав бонбон от високи прозорци и снежнобели ленени покривки. Смяната на климата на Роринг Форк беше добре дошла. Досега Лондон се бе оказал благословен с топла зима и меката следобедна слънчева светлина заливаше нежните извивки на помещението. Специалният агент Пендъргаст, който беше седнал на голяма маса, гледаща към Маунт Стрийт, стана, когато Роджър Клийфиш влезе в заведението. Фигурата му, както Пендъргаст отбеляза, беше може би малко по-налята, лицето му - набраздено и загрубяло. Още като студент Клийфиш беше на практика плешив, така че лъскавият му череп не беше изненада. Той продължаваше да крачи бързо, изнасяйки тялото си напред, а носът му цепеше въздуха с неспокойното любопитство на хрътка, надушила следа. Тези качества, както и препоръката му като член на „Доброволците“, бяха вдъхнали на Пендъргаст увереност в избора му на партньор в това приключение.
- Пендъргаст! - възкликна Клийфиш и протегна ръка с широка усмивка. - Изглеждаш също както някога. Или почти както някога.
- Скъпи, Клийфиш - отговори Пендъргаст, стискайки протегнатата ръка. Двамата с лекота се върнаха към установената в Оксбридж1 практика да се обръщат един към друг на фамилно име.