- Я се виж - някога в Оксфорд смятах, че си в траур, обаче сега виждам, че това е било недоразумение. Черното просто ти отива. - Клийфиш седна. - Можеш ли да повярваш, че времето е такова? Мейфеър никога не е изглеждал толкова прекрасен.
- Наистина - кимна Пендъргаст. - Тази сутрин отбелязах без ни най-малко удовлетворение, че температурата в Роринг Форк е паднала под нулата.
- Ужасно - Клийфиш потрепери.
Келнерът донесе менютата, остави ги пред тях и се оттегли.
- Радвам се, че успя да хванеш сутрешния полет - каза Клийфиш и потърка ръце, докато преглеждаше менюто. - Тук следобедното меню за чай „Шик и шок“ е особено приятно. Сервират най-хубавия „Кир Роял“ в Лондон.
- Хубаво е да се върнеш отново в цивилизацията. Роринг Форк въпреки богатството си или може би точно заради него е скучен и недодялан град.
- При последния ни разговор спомена нещо за пожар. - Усмивката върху лицето на Клийфиш избледня. - Подпалвачът, за когото спомена, е ударил отново?
Пендъргаст кимна.
- Боже мили... Но да минем към по-ведра нотка: мисля, че ще си доволен от откритието, което направих. Надявам се, че полетът ти до тук няма да се окаже напълно безполезен.
Келнерът се върна за поръчките. Пендъргаст поиска чаша шампанско „Лорен-Перие“ и джинджифилова кифла с каймак, а Клийфиш няколко различни сандвича-пръчици. Членът на „Доброволците“ изчака келнерът да се отдалечи, после бръкна в дебелата си адвокатска чанта, измъкна една тънка книга и я плъзна по плота на масата.
Пендъргаст я вдигна. Беше от Елъри Куин и носеше заглавието „Кралски кворум - история на детективския разказ, разкрита в 106 от най-важните книги в тази област, отпечатани от 1845 г. досега“.
- „Кралският кворум“ - измърмори Пендъргаст, вторачен в корицата. - Спомням си, че когато разговаряхме, ти спомена Елъри Куин.
- Разбира се, чувал си за него.
- За тях, ако трябва да бъдем точни.
- Точно така. Двама братовчеди, които работят под един псевдоним. Може би най-добрите съставители на антологии с криминални разкази. Да не говорим, че те самите са автори по право. - Клийфиш почука по томчето в ръцете на Пендъргаст. - Тази книга е може би най-известното критично произведение за криминалната литература - сборник и изследване на най-големите произведения в този жанр. Между другото, това е първото издание. Обаче има нещо странно: въпреки че на корицата пише 106 заглавия, всъщност са 107. Ето, виж. - След като каза това, взе книгата, отвори на съдържанието и започна да плъзга пръста си по отделните заглавия:
74. Антъни Уин - „Грешнико, върви си тайно“ - 1927 г.
75. Сюзън Гласпел - „Съдебни заседатели връстници“ - 1927 г.
76. Дороти Л. Сейърс - „Лорд Питър оглежда трупа“ - 1928 г.
77. Г.Д.Х. & М. Коул - „Ваканцията на началник Уилсън“ - 1928 г.
78. У. Сьмърсет Моъм - „Ашендън” - 1928 г.
78а. Артър Конан Дойл - „Приключението в (?) - 1928 (?) г.
79. Пърсивал Уайлд - „Мошеници в детелината“ - 1929 г.
- Виждаш ли? - Каза Клийфиш с нещо подобно на триумф в гласа. - Номер седемдесет и осем „а“ в „Кралският кворум“. Заглавието е неизвестно. Датата на публикуването несигурна. Дори съществуването не е сигурно: затова е „а“-то. И няма статия в основния текст - само е споменато в съдържанието. Обаче Елъри Куин - вероятно заради превъзходството си в тази област - е чул за тази рядкост отнякъде и е сметнал, че си заслужава да я включи в своята книга. Или може би не. Когато през 1967 г. книгата е преработена и списъкът е свит до сто двайсет и пет произведения, седемдесет и осем „а“ е изхвърлено.
- И ти смяташ, че това е липсващата история с Холмс?
Клийфиш кимна.
Донесоха чая им.
- Еднозначно Конан Дойл е имал по-раншно вписване в книгата - каза Клийфиш и отхапа от сандвича с пушена сьомга и уасаби. - „Приключенията на Шерлок Холмс“. Номер шестнайсети в „Кралският кворум“.
- Тогава очевидната следваща стъпка ще бъде да определим какво точно е знаел Елъри Куин за тази история с Холмс и откъде той или те са научили за нея.
- За съжаление „Доброволците“ безброй пъти са минавали по този път. Както можеш да си представиш, седемдесет и осем „а“ в „Кралският кворум“ е един от творческите кошмари на нашата организация. Създадохме специална титла, която ще бъде връчена на онзи член, който намери този разказ. Двамата братовчеди са мъртви от десетилетия и не са оставили и късче доказателство за това защо седемдесет и осем „а“ е включен в първото издание или защо е изваден по-късно.