Пендъргаст отпи глътка шампанско.
- Това е окуражително.
- Наистина. - Клийфиш бутна книгата настрана. - Преди години „Доброволците“ натрупаха голям брой писма от по-късния живот на Конан Дойл. До днес не сме разрешили на външни учени да ги проучат - искаме да ги ползваме за нашите собствени научни публикации в списанието и другаде. Но тези по-късни писма са до голяма степен пренебрегвани, защото са свързани с онази част от живота на Конан Дойл, когато е дълбоко нагазил в спиритуализма, пишейки научни трудове като „Идването на феите“, „Ръбът на непознатото“, оставяйки Холмс настрана.
Клийфиш си взе друг сандвич - с панирано пиле и печен патладжан. Отхапа, след това още веднъж, затвори очи и започна да дъвче. После избърса изискано пръсти в ленената салфетка и с палаво намигване пъхна ръка в джоба на сакото си и извади две похабени и избледнели писма.
- Моля те го да запазиш в тайна - каза той на Пендъргаст, - защото... ъъъ... взех тези временно назаем. Нали не искаш да ме видиш зачеркнат от членството.
- Бъди сигурен в моята дискретност.
- Чудесно. В такъв случай мога да ти кажа, че двете писма са написани от Конан Дойл през 1929 - година преди смъртта му. И двете са адресирани до господин Робърт Крейгтън, романист и другар в спиритическите сеанси, с когото Конан Дойл се сприятелява през последните си години. - Клийфиш разгъна едно от писмата. - Това първо писмо споменава между другото: „Очаквам всеки ден да получа новини от работата с Аспърн Хол, която напоследък твърде тежи на съзнанието ми. - Той сгъна отново писмото и го прибра в джоба си, след това се зае с другото. - Второто писмо също споменава мимоходом: „Научих лошата новина за Аспърн Хол. Сега съм в колебание как да постъпя - или дали изобщо трябва да правя нещо. Въпреки това не мога да бъда спокоен, докато не видя работата свършена“.
Клийфиш прибра и второто писмо.
- Всички от „Доброволците“, които са чели тези писма, а те не са много, предполагат, че Конан Дойл е бил замесен в някакъв вид спекулация с недвижим имот. Аз обаче вчера прекарах целия следобед в преглеждане на английските и шотландските регистри... няма данни за Аспърн Хол в тях. Просто не съществува.
- Значи според теб Аспърн Хол не е място, а заглавие на разказ?
Клийфиш се усмихна.
- Може би... съвсем случайно... това е заглавието на отхвърления разказ на Конан Дойл: „Приключението в Аспърн Хол“.
- Къде може да е този разказ?
- Знаем къде не е. Не е в неговата къща. След като се залежава с месеци от ангина пекторис, Конан Дойл умира през юли 1930 година в Уиндълшам, неговия дом в Кроубъроу. В годините след това хиляди Доброволци и други изследователи на Холмс са пътували до Източен Съсекс и са проучили всеки сантиметър от къщата. Намерили са недовършени ръкописи, писма, други документи, но не и изчезналия разказ за Холмс. Затова не мога да не мисля, че... - Клийфиш се поколеба. - Че разказът е бил унищожен.
Пендъргаст поклати глава.
- Спомни си какво казва Конан Дойл във второто писмо: че се колебае как да постъпи; че не може да се успокои, докато не види работата свършена. Това не звучи като мислите на човек, който се готви да унищожи разказа.
Клийфиш го изслуша и кимна леко.
- Същият катарзисен подтик, който е накарал Конан Дойл изобщо да напише разказа, би го накарал и да го запази. Ако съм изпитвал известни съмнения, това включване в „Кралският кворум“ ги премахна. Разказът е някъде навън. И може да съдържа информацията, която аз търся.
- И тя е? - попита Клийфиш нетърпеливо.
- Още не мога да говоря за това. Обаче ти обещавам, че ако намерим разказа, ти ще бъдеш този, който ще го публикува.
- Прекрасно! - Клийфиш притисна молитвено ръце.
- И така, заровете - за да използвам известния израз - са хвърлени. - С тези думи Пендъргаст пресуши чашата с шампанско и даде знак на келнера за още една.
1 Общо наименование, отнасящо се за университетите в Оксфорд и Кеймбридж. - Б. ред.
37
Стейси се оказа голяма поспалана - сутрин спеше до десет и дори до единайсет - помисли си Кори завистливо, надигнала се в ранни ранини, докато оглеждаше през отворената врата завитата фигура в другата спалня. Спомни си, че и тя беше такава, преди да разбере какво иска да постигне в живота.
Вместо да направи кафе в малката кухня, Кори реши да слезе в града и да се почерпи в „Старбъкс“. Мразеше ледената къща и въпреки съквартирантството на Стейси Баудри гледаше да прекарва там колкото може по-малко време.