Погледна външния термометър - беше почти минус деветнайсет градуса. Температурата продължаваше да пада. Навлече се с шапка, ръкавици и пухено палто и пое към автомобилната алея, където беше паркирала колата. Докато я почистваше от снега - беше поваляло малко през нощта - съжали отново, че избухна така срещу Уин Марпъл. Беше глупаво да изгори този мост. Обаче такава беше онази предишна Кори - избухлива и неспособна да понася идиоти. Това поведение може и да беше резултатно в Медисин Крийк, когато беше бунтуваща се гимназистка, но нямаше как да бъде извинено тук и сега. Просто трябва да спре да се нахвърля срещу хората, особено когато знае, че е против нейния собствен интерес.
Запали колата и започна бавно да се спуска по стръмната автомобилна алея към Рейвънс Ръвин Роуд. Небето беше сиво и отново заваля сняг. Прогнозата гласеше, че трябва да се очаква още много, което в курорт като Роринг Форк се посрещаше така, както фермерите в другите части на страната посрещаха дъжда. Ала на Кори снегът ѝ беше омръзнал до смърт. Може би наистина беше време да осребри чиповете си и да се махне оттук.
Караше бавно, защото често имаше заледени участъци по пътя с остри завои, който се спускаше в каньона, а скапаните гуми на колата под наем не осигуряваха достатъчно сцепление.
И сега какво? Оставаха ѝ още ден-два работа по скелетите - трябваше да изпипа всички подробности, ако се изрази съдебномедицински. Това щеше да е краят. Макар да изглеждаше невероятно, щеше да провери дали Тед няма някакви нови идеи за това къде може да намери указания за самоличността на убийците. Разбира се, много внимателно, защото той не знаеше как всъщност са умрели миньорите. Беше я поканил отново утре на вечеря - каза си, че тогава ще го преслуша по въпроса.
Оставаха шест дни до Коледа. Баща ѝ я молеше да се върне в Пенсилвания и да прекара празниците с него. Дори щял да ѝ прати парите за самолетен билет. Може би това беше знак. Може би...
Разнесе се силен шум, разтърсващо БУУУМ, което я накара да натисне рязко спирачките и неволно да изпищи. Колата се плъзна, но не излезе от пътя, а се завъртя и спря.
- Какво, по дяволите... - Кори се вкопчи във волана. Какво се бе случило? Нещо беше разбило предното стъкло, превръщайки го в непрозрачна мрежа от пукнатини.
И тогава видя малката, съвършена дупка в центъра му.
Изпищя отново и се свлече надолу, свивайки се под арматурното табло. Беше тихо, а главата ѝ работеше трескаво. Това беше дупка от куршум. Някой се беше опитал да я застреля. Да я убие.
Мамка му, мамка му, мамка му...
Трябваше да се махне оттук. Пое си дълбоко дъх, напрегна сили, изправи се и удари напуканото стъкло с ръката си в ръкавица, изкърти достатъчно голям отвор, че да вижда през него. След това стисна волана и даде газ. Фордът се плъзна настрана, но тя успя да го овладее и подкара, очаквайки всеки момент друг изстрел. В паниката си даде твърде много газ, колата попадна на леден участък и поднесе отново. Плъзна се към мантинелата над клисурата, отскочи от нея със скърцане, върна се обратно на пътя и се завъртя на сто и осемдесет градуса. Кори беше потресена, но след кратка паника осъзна, че не е ранена.
- Мамка му! - извика тя отново. Стрелецът още беше там някъде, а може би я следваше надолу по пътя. Колата бе загаснала, а страната откъм пътника беше цялата помляна, но не беше пълна развалина. Кори завъртя ключа и двигателят заработи. Подкара бавно фокуса, насилвайки се да не бърза, докато маневрира, и потегли надолу по пътя. Колата вървеше, но издаваше противен шум - изглежда някой от калниците се триеше в гумата.
Бавно и внимателно, с треперещи на волана ръце, Кори влезе в града, насочвайки се право към полицейското управление.
След като Кори попълни бланката за случило се произшествие, сержантът на рецепцията я отведе право в кабинета на началника. Очевидно вече беше важна личност. Завари началник Морис зад бюрото си, отрупано с картончета, снимки, върви, карфици и лепило. На стената зад него висеше неразбираема таблица, без съмнение свързана с палежите и убийствата.
Началникът имаше вид на съживен мъртвец. Бузите му бяха увиснали като късове лой, очите бяха потънали в орбитите, косата - разчорлена. Същевременно погледът му излъчваше суровост, каквато преди нямаше. Това поне можеше да мине за известно подобрение.
Той взе доклада и я покани с жест да седне. Минаха няколко минути, докато го прочете, след това го прочете повторно и го остави на бюрото.