- Наистина ли?
- През последните двайсет и четири часа опитах всичко възможно - обясни Клийфиш. - Прегледах отново старата кореспонденция, четох и препрочетох дневника на Конан Дойл. Прегледах всяка книга и монография от последните му години, които успях да намеря. Дори се опитах да потърся информация от неколцина от най-блестящите познавачи - разбира се, предпазливо. Не открих нищо, дори и най-малката следа от доказателство. И трябва да кажа, че въпреки моя първоначален ентусиазъм това не е голяма изненада. Тази територия е била изчерпателно изследвана още в миналото от „Доброволците“. Глупак съм бил да си мисля, че може да открия нещо ново.
Пендъргаст не отговори. С трепкащата по мършавото му лице светлина на огъня, наведената глава, изражението на усилен размисъл, запечатано на лицето му, заобиколен от викторианските артефакти, Пендъргаст толкова му заприлича на Холмс, че Клийфиш се смая.
- Пендъргаст, съжалявам - измърмори той и насочи погледа си към мечешката кожа. - Толкова бях изпълнен с надежди. - Замълча. - Боя се, че си на грешен път, и то заради мен. За което те моля да ме извиниш.
След известно време Пендъргаст се размърда.
- Няма за какво да се извиняваш. Ти свърши достатъчно работа. Потвърди подозрението ми за изчезналия разказ. Показа ми доказателствата в „Кралският кворум“. Направи връзката в писмата на Конан Дойл с Аспърн Хил. Макар и без да искаш, ме убеди, че „Приключението в Аспърн Хил“ не само е съществувал, но продължава да съществува. Просто трябва да го намеря.
- За доброволец като мен, специалист по Холмс, това би било най-великото нещо в живота. Но трябва отново да попитам - защо е толкова важно за теб?
Пендъргаст се поколеба.
- Имам определени идеи и предположения, които този разказ може да потвърди или не.
- Предположения за какво?
Лека усмивка изви устните на агента.
- Ти - специалистът по Холмс - окуражаваш един детектив да се отдаде на вулгарни спекулации?
Клийфиш се изчерви.
- Макар обикновено да презирам хората, които твърдят, че имат шесто чувство - продължи Пендъргаст, - в този случай усещам, че изгубеният разказ е в центъра на загадките - настоящи и минали.
- Ако е така - въздъхна Клийфиш, - съжалявам, че те оставих с празни ръце.
- Не се притеснявай - отговори Пендъргаст, - защото не е така.
Клийфиш повдигна вежди въпросително.
Пендъргаст продължи:
- Изхождах от предположението, че колкото повече науча за последните години на Конан Дойл, толкова по-близо ще бъда до намирането на разказа. Съсредоточих вниманието си върху групата от спиритисти, към която той принадлежи в годините преди смъртта си. Научих, че групата редовно се събирала в малка вила, наречена Ковингтън Грейндж, на границата на Хампстед Хийт. Вилата била собственост на спиритистка на име Мери Уилкс. В Ковингтън Грейндж Конан Дойл имал малка стая, където от време на време пишел есета за спиритуализма, които вечерта четял на групата.
- Вълнуващо - подхвърли Клийфиш.
- Позволи ми да ти задам следния въпрос: не е ли възможно, докато пише късните текстове върху спиритуализма в Ковингтън Грейндж, да е написал и последния си разказ за Холмс - „Приключението в Аспърн Хол“?
Клийфиш почувства как го обзема нарастващо вълнение. В думите на състудента му имаше смисъл. И това беше възможност, която, поне доколкото знаеше, никога не бе проучвана от някой от неговите другари доброволци.
- Като се има предвид пламенната му природа, не е ли също така възможно да го е скрил в малкото помещение, което е използвал за писане, или някъде другаде във вилата?
- Разбира се, че е възможно! - Клийфиш скочи от креслото си. - Боже мой, затова ръкописът така и не беше намерен в Уиндълшам! И сега какво ще правим?
- Какво ще правим? Мисля, че е очевидно - отиваме в Ковингтън Грейндж.
39
С чаша чай в ръка, Доротея Пембрук се върна в своята спретната ниша в главната квартира в Блекпул на Националния тръст за местата от исторически интерес или природни красоти. Минаваше десет и четиресет и пет и госпожица Пембрук се отнасяше към пиенето на чай в единайсет толкова сериозно, колкото към своя пост. Платнена салфетка беше сложена изискано върху плота на бюрото. Чаша жасминов чай „Харисън & Кросфийлд“, бучка захар; бисквита от бяло брашно, потопена в чашата два пъти - не един, нито три, а точно два пъти, преди да отхапе парченце.
В много отношения госпожица Пембрук имаше усещането, че тя е Националният тръст. Разбира се, в неправителствената организация имаше много по-важни постове, но никой не можеше да се похвали с по-добро родословие от нея. Нейният дядо, сър Ърскин Пембрук, беше господар на Чидингъм Плейс - една от по-впечатляващите къщи в Корнуол. Обаче компанията му фалира и когато семейството осъзна, че не може да плаща данъците, нито издръжката на господарската къща, влезе в преговори с Националния тръст. Основите и структурата на сградата бяха реставрирани, градините разширени и накрая Чидингъм Плейс бе открита за посещения, а семейството се настани в скромни помещения на последния етаж. Няколко години по-късно баща ѝ зае поста мениджър на развитието в Националния тръст. Веднага след като завърши училище, госпожица Пембрук също започна работа в тръста, издигайки се през последните трийсет и две години до заместник-администратор.