Тя се обърна към него.
- Ковингтън Грейндж - каза госпожицата отново, - притежавана някога от Летиша Уилкс, починала през 1980 година, след като завещава вилата на правителството.
Мъжът на име Пендъргаст кимна.
- Господин Пендъргаст, съжалявам, че трябва да ви го кажа, но посещението в Ковингтън Грейндж е невъзможно.
Лицето на мъжа изглеждаше опустошено след тази новина. Той направи усилие да се овладее.
- Госпожице Пембрук, няма нужда посещението да е дълго.
- Съжалявам, но е невъзможно. Според досието вилата е затворена от десетилетия, докато тръстът реши какво да прави с нея.
Горкият човек - изглеждаше толкова неутешим, че дори сърцето на Доротея Пембрук, кораво и толкова коректно, започна да се размеква. - Понесла е сериозни щети от природните стихии - каза тя в опит да обясни. - Вътре не е безопасно и има нужда от значителни консервационни работи, преди да пуснем някого вътре. А в момента - както лесно може да си представите - нашите средства са ограничени. Има множество други имоти, много по-важни, които също имат нужда от внимание. А тази вила, честно казано, няма голяма историческа стойност.
Господин Пендъргаст гледаше надолу и кършеше ръце. Най-накрая заговори:
- Благодаря, че отделихте време да ми обясните положението. Напълно разбираемо е. Само че... - В този миг господин Пендъргаст вдигна очи и срещна погледа ѝ. - Само че аз съм последният жив потомък на Летиша Уилкс.
Госпожица Пембрук го загледа с изненада.
- Тя ми беше баба. Само аз съм останал от семейството. Майка ми умря миналата година от рак, а предишната година баща ми загина при влакова катастрофа. Сестра ми... беше убита преди три седмици по време на провален грабеж. Сама виждате... - Господин Пендъргаст замълча, за да се успокои. - Сама виждате, че Ковингтън Грейндж е всичко, което ми е останало. Като дете прекарвах там летата си, преди майка ми да ни отведе в Америка. Там са всички най-хубави спомени от моето изгубено семейство.
- О, разбирам. - Историята наистина беше сърцераздирателна.
- Исках да видя вилата още веднъж - един-единствен път, преди да се разруши напълно. И... спомням си един стар фотоалбум, който разлиствах като момче - стоеше в един от шкафовете. Бих искал да го взема, ако ми позволите, разбира се. Нямам нищо, нищичко от семейството си. Оставихме всичко тук, когато заминахме за Америка.
Госпожица Пембрук слушаше тази тъжна история и съжаление изпълваше сърцето ѝ. След миг обаче прочисти гърлото си. Съжалението беше едно, а дългът съвсем друго нещо.
- Както вече казах - започна тя, - поради всички изброени причини просто не може и дума да става. А и във всеки случай всичко във вилата принадлежи на Тръста, включително снимките, които може да имат историческа стойност.
- Нали така или иначе гният! Минали са повече от трийсет години и нищо не е направено! - Гласът на Пендъргаст бе придобил умолителни нотки. - Само десет минути в къщата? Пет? Освен нас двамата няма нужда някой друг да знае.
Това внушение, че може да участва в схема за задкулисно споразумение тайно от Тръста, разруши магията.
- И дума да не става. Изненадана съм, че въобще ви е дошло на ум да направите подобно предложение.
- И това е последната ви дума?
Госпожица Пембрук кимна отсечено.
- Разбирам. - Излъчването на мъжа се промени. Окаяният вид, умолителните интонации изчезнаха. Той се облегна на стола си и я загледа със съвсем различно изражение от преди. В него изведнъж се появи нещо, нещо, което госпожица Пембрук не можеше да определи, но то определено беше леко тревожно.
- Това е толкова важно за мен - каза мъжът, - че съм готов на неразумни постъпки, за да го постигна.
- Не съм сигурна какво значи това, но аз взех решение - каза тя твърдо.
- Страхувам се, че неподатливостта ви не ми оставя друг избор. - След това агентът на ФБР бръкна в джоба си, извади тесте листове и ги вдигна така, че тя да може да ги вижда.
- Какво е това? - попита жената.
- Тук имам информация, която може да ви заинтересува. - Гласът на мъжа също се бе променил. - Научих, че семейството ви е живяло в Чидингъм Плейс?
- Не че това би било от какъвто и да е интерес за вас, но още е там.
- Да. На четвъртия етаж. Мисля, че от тези материали най-интересни ще са онези, които засягат вашия дядо. - С рязко движение той остави листовете на бюрото. - Тук разполагам с информация – между другото неоспорима - че в последните месеци на своя бизнес, точно преди да фалира, е заел пари със залог стойността на акциите на своите собствени акционери в опит да спаси компанията. За да го направи, не само извършва сериозна финансова измама, но и лъже банката, заявявайки залога като своя собственост. - Той направи пауза. - Криминалните му действия оставят много от акционерите му без стотинка. Сред тях има известен брой вдовици и пенсионери, които впоследствие умират в пълна мизерия. Боя се, че тази история представлява много неприятно четиво.