1 Герои на А. К. Дойл: улични деца, които Холмс ползва като разузнавачи. - Б. пр.
2 Много гробища в Дивия запад се наричат така. Наименованието идва от погребенията на стрелци, които умират внезапно „с ботуши на крака“. Най-известното е вероятно онова в Тумбстоун. - Б. пр.
3
В южната част на Франция до Кот д’Азур върху отвесна скала в Кап Фера мъж в черен костюм, заобиколен от бугенвилии, почиваше на каменен балкон под следобедното слънце. Беше топло за това време на годината и слънчевата светлина позлатяваше лимоновите дървета, които заобикаляха балкона и се спускаха по стръмния хълм към Средиземно море, стигайки до бяла и пуста плажна ивица. Отвъд нея се виждаше море от яхти и скалистият край на носа, върху който се издигаше древен замък. Зад него се простираше синият хоризонт.
Мъжът беше полегнал на шезлонг, тапициран със синя дамаска, до малка маса, върху която лежеше поднос. Очите му бяха затворени. Върху подноса имаше четири предмета: екземпляр на Спенсъровата1 „Кралицата на феите“, малка чашка пастис, стъкленица с вода и неотворено писмо. Подносът беше донесен преди два часа от слуга, който сега стоеше в сянката на портика и очакваше заповеди. Мъжът, наел вилата, рядко получаваше поща. Подател на малкото писма беше госпожица Констънс Грийн от Ню Йорк. Останалите идваха от място, което сигурно беше скъп пансион в Швейцария.
След известно време прислужникът се запита дали болнавият господин, който го беше наел срещу прекалено висока заплата, не е получил сърдечен удар - толкова неподвижно лежеше през последните няколко часа. Но не - една мудна ръка сега се протегна към стъкленицата с вода. Наля малко в чашката с пастис, превръщайки жълтата течност в жълтозелена. После мъжът вдигна чашата и отпи бавно голяма глътка, преди да я върне обратно на подноса.
Той остана неподвижен, а следобедните сенки се удължиха. Мина още време. Ръката се раздвижи отново, поднесе кристалната чаша до бледите устни, които отпиха втора дълга, бавна глътка от алкохола. След това взе книгата с поезия. Още тишина, докато мъжът изглежда четеше, обръщайки страниците една след друга на дълги интервали. Следобедното слънце пламна с последни сили върху фасадата на вилата. Отдолу долитаха филтрирани звуците на живота: далечен сблъсък на спорещи гласове, боботенето на яхта, докато пресичаше залива, крясъкът на птиците по дърветата, далечният звук на пиано, на което някой свиреше Ханон2. Накрая мъжът в черния костюм затвори книгата с поезия, сложи я на подноса и насочи вниманието си към писмото. Продължавайки да се движи като под вода, взе писмото и с дългия си полиран нокът разряза плика, разгъна листа и започна да чете.
27 ноември
Скъпи Алойшъс,
Пращам ти това писмо чрез Проктър, надявайки се, че той ще ти го предаде. Зная, че си все още на път и не искаш да те безпокоят, но те няма вече почти година и реших, че може би си готов да се прибереш у дома. Не те ли сърби да прекъснеш отпуската си от ФБР и да започнеш отново да разкриваш убийства? Както и да е - исках само да ти разкажа проекта за тезата ми. Ако искаш вярвай - ще ходя в Роринг Форк, Колорадо!
Хрумна ми най-удивителната идея за теза. Ще се опитам да бъда кратка, защото знам колко си нетърпелив. Обаче, за да ти обясня, трябва да навляза малко в историята. През 1873 г. е открито сребро в планините над Континенталния вододел при Лийдвил, Колорадо. В долината изниква миньорски лагер, наречен Роринг Форк в чест на реката, която минавала през него, а околните планини били шпековани с участъците на сребротърсачите. През май 1876 г. една свирепа гризли убила и изяла един от миньорите в отдалечен участък в планините. През останалата част от лятото мечката тероризирала целия район. От градчето изпращат няколко ловни групи да я намерят и убият, но безрезултатно, тъй като планините са крайно назъбени и отдалечени. Докато мечката престане да вилнее, единайсет миньори били разкъсани и ужасяващо наядени. По онова време случилото се вдига голям шум, появяват се множество статии в местната преса (така научих тези подробности), шерифски доклади и подобни. Обаче Роринг Форк е далече и скоро след като убийствата спират, историята заглъхва.
Миньорите били погребани в гробището на Роринг Форк и съдбата им е забравена. Мините били затворени, населението там намаляло и с времето Роринг Форк става почти призрачен град. През 1946 г. е изкупен от инвеститори и превърнат в ски курорт и сега, разбира се, е един от най-модните в света. Средната цена на жилище е над четири милиона!