— Уауууу — възкликна тя. — Цели две десетачета. Какво ли ще си купя? Може би нова дрешка?
— Две ще си купиш — усмихнах й се. — Ако са като тези, дето сега ги носиш…
Казах го без сарказъм, защото друго имах предвид, но тя го прие както трябва и по лицето й се появи нещо като зора на усмивка. Тогава й показах документите, тя взе портфейла и ги разгледа внимателно, сетне ми го върна.
— От Мейн, а? Изглеждаш истински. Е, благодаря.
И посегна към банкнотите, но аз бях по-бърз и ги похлупих с длан.
— Твои са си. Но първо приказките, сетне сухото.
Изгледа ме, горящите й очи отново се върнаха на ръката ми с двете десетарки отдолу. Имах чувството, че напряга воля с поглед да ми пробие дупки в нея.
— Нямам никакво намерение да създавам проблеми на когото и да е. Само искам да науча някои неща. Търся мъж на име Терес. Знаеш ли дали е тук сега?
— За какво го търсиш?
— Помогна на мой клиент. Искам да му благодаря.
Тя се засмя подигравателно.
— Да бе, точно така. Ако имаш за него пари или подарък, дай ми ги на мен. Аз ще му ги предам. И не се подпичквай с мен, господинчо. Може да съм тук по голи цици пред теб, но това не значи, че съм глупачка.
Въздъхнах, отдръпнах се леко.
— За глупачка изобщо не те смятам, а Терес наистина е помогнал на моя клиент. Говорил е с него в затвора, искам да зная защо.
— Защото е намерил своя Бог и се е обърнал към него, затова! Той и тук се опита да вкара боклуците в правата вяра, ама Анди се закани, че му спука черепа.
— Кой е този Анди?
— Анди Далиц, викат му Сръчния, той върти това заведение — и тя замахна с ръката, сякаш удря някого по темето. — Нали загряваш каква е играта?
— Напълно — рекох.
— Ти сега май нови бели искаш да му докараш, нали? А той си има достатъчно неприятности и без теб. Няма нужда от повече.
— Няма такава опасност. Само ще говорим.
— Дай тогава двете десетачки. Излез навън и изчакай отзад. Може и да излезе…
Задържах очите й с моите и се опитах да преценя дали ще ме извози. Нямаше гаранция за нищо, ама отместих длан и тя взе парите. Какво друго да направя? Затъкна ги в прашката и тръгна към бармана. Видях, че размениха няколко приказки, сетне се запъти към врата с надпис „Само за танцьорки с клиенти“. Отлично знаех какво има зад нея. Мръсна съблекалня, баня-клозет с разбита ключалка и две-три голи стаи с някоя и друга кушетка, столове, презервативи и хартиени салфетки. Както ви харесва, господа. Който иска. Пък може би не беше толкова интелигентна, за колкото я бях взел? Бог знае.
Танцьорката на сцената завърши изпълнението, събра си съблечените дрешки и тръгна към бара. Барманът обяви следващия номер и на нейно място застана дребничка чернокоса девойка с бледа, залиняла кожа. Едва ли имаше повече от 16 години. Един от пияниците се оригна шумно и избърса уста, а очите му похотливо се вторачиха в новото момиче.
Навън започваше да вали, ситни капчици попадаха върху прашните коли и сякаш им изменяха формите, небето тъмнееше, отразено в локвите и пълните с вода дупки. Тръгнах по стената, завих на ъгъла и се насочих към поставения встрани и отзад голям контейнер за боклук. Край него бяха нахвърляни и щайги с празни бутилки от бира и кола. Чух стъпки отзад и се извърнах, но съвсем не беше Терес. Този тип бе над метър и осемдесет, с масивно атлетично тяло, бръсната глава, която святкаше като кубе, и мънички зли очички. Огледах го — млад беше, някъде над двайсетте, на лявото ухо висеше златна обеца, на един от дебелите като кренвирши пръсти святкаше халка, май беше годежна. Дебелите му крака бяха скрити под торбест сив анцуг, отгоре бе навлякъл синьо горнище.
— Който и да си, давам ти десет секунди да се разкараш от собствеността ми — рече без предисловия.
Въздъхнах. Вече валеше, чадър нямах, нямах даже и палто. Намирах се в разбития паркинг на третокласно стриптийзьорско заведение и ми се заканваше някакъв си як дебелак и побойник на жени. Голям избор видимо нямах.
— Анди! — викнах радостно. — Не ме ли помниш?
Челото му се смръщи, напъна се да си спомни откъде пък ще ме познава. Пристъпих напред с разтворени ръце, сякаш очарован от срещата, и рязко, с все сила го сритах между краката. Мутричката не издаде и звук, освен дето изпусна въздуха от гърдите, а с него изплю малко слюнка и рухна като ранен колос на земята. Нискочелата глава се отпусна на чакъла, устата му зейна и Анди започна да драйфа.