Предадох накратко този разговор на Елиът по телефона.
— Знаеш ли, сигурно е добре да поговориш с твоя клиент Мобли, когато се видиш с него, а?
— Ако изобщо го намеря, нали?
— Защо ако? Смяташ, че се е покрил някъде ли?
Отсреща настъпи пауза. След малко Елиът рече:
— Надявам се да се е покрил…
Но когато попитах какво точно има предвид, той го обърна на смях и избегна прекия отговор.
— Ами виж, той, Ландрън, е сгафил и го чака сериозна присъда. Ако изобщо се стигне до процес. Погледнато от юридическа гледна точка, здравата е загазил.
Ама не това си мислеше. Просто ме изпрати за зелен хайвер.
Съвсем друго му се е въртяло в главата.
В хотела взех душ, похапнах си в стаята. Обадих се на Рейчъл, разприказвахме се. Верен на думата си, Макартър редовно прескачал, наглеждал я, а човекът на Луис — с готината тениска — изчезвал, когато наоколо шетала полицията. Стори ми се, че Рейчъл почти ми е простила, задето й го бях насадил, дори вече усеща известна симпатия към него. Може би се чувства и по-сигурна, рекох си, но не го казах на глас. Бил много чист и никога не оставял тоалетната седалка вдигната — нещо, което дразни Рейчъл и я кара да си променя отношението към хората. Макартър щял да излиза с Мери Мейсън същата вечер и обещал на Рейчъл да сподели с нея впечатленията си. Казах й, че я обичам, тя отвърна, че ако е вярно, трябвало да й донеса шоколадови бонбони. Разсмяхме се. Страшно е готина понякога тази Рейчъл. И наивна също.
Сетне се обадих на Атис. Слушалката вдигна жената. От многото приказки успях да схвана само, че бил ужасно „разглезин“ и „тарпение бил изчерпан“. По всичко личеше, че мъжът й е доста по-търпелив от нея самата. Помолих я да ми даде Атис. Секунда по-късно чух гласа му.
— Как я караш? — попитах.
— Горе-долу — отвърна и въздъхна, сетне снижи глас. — Тази жена — дъртата — направо ще ме съсипе. Боже, направо е зла.
— Внимавай с нея, дръж се учтиво и приятелски. Искаш ли да ми кажеш нещо по-специално?
— Тц, казал съм всичко, квото имаше.
— И всичко, което знаеш, нали?
Настъпи мълчание и то продължи толкова дълго, че се запитах да не би линията да се е разпаднала или той да е затворил. Но изведнъж рече:
— Ти някога чувствал ли си, че те следят, нюхат след теб, гледат те тайно, душат те, а? Ти не ги виждаш, ама те са си там, а, човече? Питам те, познато ли ти е това усещане, а?
Неволно помислих за съпругата и дъщеря си, за невидимото им присъствие в живота ми дори и след тяхната кончина, за всичко, което виждам или ми се явява, за неясните сенки и форми, които ме следват в мрака.
— Мисля, че да.
— Е, виж, онази жена е точно такава. Цял живот ще я виждам. Не зная сънувам ли, не сънувам ли, луд ли съм или не… ама тя си е там, независимо дали некой друг я скива или не. Това знам аз. Повече не ме питай.
Промених темата.
— Да си се сблъсквал някога и някъде с младия Ларус?
— Тц, никога.
— А с Ландрън Мобли?
— Чух, че ме бил търсил, ама не ме е намерил.
— А знаеш ли защо те е търсил?
— За да ме срита, че и повече. Иначе от къде на къде ще вървят подире ми хрътките на младши, а, кажи ми? За какво друго?
— Мобли за него ли работеше?
— Не е работил за него, ама когато некой търси човек за мръсна работа, все при Мобли ходят. А той пък има още по-кофти приятели и от него самия.
— Като например?
Ясно чух, че преглъща.
— Като онзи по телевизията — онзи от Клана — рече момчето. — Онзи — Бауън.
Същата нощ — далеч на север — проповедникът на име Фокнър лежал в килията с ръце, подложени на тила, заслушан в нощните звуци на затвора: хъркане, викове и стенания на сън — отзвук и плач от сънуваните кошмари, тежките тъмничарски стъпки. Слушал, но не те го държали буден, както в началото. Отдавна бил привикнал с тях, умеел да ги изключва, да ги превръща в безобиден фонов шум. Умеел също да заспива по свое желание, но същата нощ мислите му били на друго място. Както постоянно след освобождаването на затворника на име Сайръс Неърн. Затова лежал безмълвно и чакал.
— Махнете ги от мен! Помощ! Махнете ги от мен!
Надзирателят на име Дуайт Ансън се пробудил от кошмара, целият подгизнал от пот, чаршафите му набрани и заедно с възглавницата също намокрени. Скочил от леглото и неистово започнал да се отърсва, триел кожата си с ръце в опит да изтръска полазилите го гадини. Лежащата до него съпруга на име Айлийн също се разбудила и запалила лампата на нощното шкафче.