Поглеждането надолу дори за секунда беше грешка. Тя трябваше да държи главата си изправена и очите фиксирани към целта. Новото й стъпало се изкриви настрани и тя опита да се задържи на здравия крак, но падна, добавяйки нова синина към многоцветната колекция по хълбока си. С огромно усилие и с помощта на облегалката на един стол се надигна отново, задъхана и с разкрачени крака.
Клеър влезе от терасата с изглед към морето. Тя изчака Финч да си възвърне равновесието и да направи още една стъпка, вместо да хукне да й помага, и Финч й се усмихна леко в признателност. Когато излезе от болницата, прекара няколко седмици в дома на родителите си, защото не можеше да се справя сама в града. Наложи й се да свикне с тяхната прекомерна грижа. Все едно се върна в детството и си припомни какво е да си уязвим и да приемаш физическата им помощ. Майка й я обличаше и я буташе с количката, и все говореше за нея и братята й, когато били деца. Финч слушаше тези истории, дори понякога бяха интересни.
В замяна на нейното покорство, по някакво негласно споразумение Клеър признаваше нейното желание за независимост. Отново като дете, но вече пораснало.
— Ти се научи да ходиш точно там, където си сега. Беше съвсем изненадващо. Просто се изправи на крачета и направи три несигурни стъпки, преди баща ти да те хване.
— Изненада? Затова ли не сте го заснели на видео? Винаги съм се чудила.
Клеър се засмя. Вече беше приемливо Финч да я дразни за това изпълнено с обожание документиране на всеки важен момент от техния живот. Днес беше друг такъв момент, макар и мъничък. Днес беше тридесет и третият й рожден ден. Кейлъб беше дошъл от Сан Диего, за да изнесе лекция, а Маркъс, Джеймс и съпругите им също щяха да дойдат. Семейство Бюканън щяха да се съберат за първи път, откакто Финч замина за Непал.
— Можеш да подредиш масата вместо мен, скъпа — предложи Клеър и Финч отново пое с колебливата си крачка към чекмеджетата, където бяха приборите и чашите. Вече се бе променил дори балансът на очакванията в тези най-банални домашни задачи. Сега тя беше благодарна, че Клеър я помоли за това, вместо да си мисли, че инвалидността й я дисквалифицира. Тя извади ножовете с дръжки от слонова кост и красивите тежки чаши и ги сложи по местата им, като пристъпваше зад всеки стол. Правеше всичко много бавно, защото вече не можеше да бърза. И откриваше непознато досега удовлетворение в тази изпълнена с решимост концентрация в една така проста задача.
Клеър се върна, когато Финч вече приключваше. В миналото все се оплакваше, че Финч няма време да направи нещо като хората, все бърза. Тя би яла върху вестник на кухненската маса, ако можеше. И тъй като и двете не умееха да си мълчат, Финч отговаряше рязко, че точно това прави в собствения си дом. Сега Клеър каза само:
— Много е хубаво. — Пространството между тях в топлата вечер като че ли се разтегли и заблещука от променените възприятия.
Маркъс и Таня пристигнаха с Ангъс и Финч им показа новата си походка. Сега я болеше много по-силно от протезата, но тя въпреки това вървеше.
— Вижте, няма бастун.
Шест стъпки по лъскавия мрамор. Маркъс се заинтригува от еластичните части на протезата, които трябваше да заместват мускулната функция, и коленичи, за да я разгледа в действие.
— С времето ще имам няколко различни стъпала за различни дейности. Може да ми направят и за ски обувки.
— И за шофиране?
— И за танци.
Ангъс отвори бутилка шампанско. Джеймс и Кити дойдоха с Кейлъб от летището и семейството се събра около нея, за да вдигнат тост.
— Върви смело напред, зайче — каза Ангъс. — И много щастливи завръщания.
Финч изпи шампанското си, оглеждайки обръча от лица. Видя на тях съчувствие заради нараняването й и облекчение, че се е върнала жива.
— Благодаря ви — каза тя. Зае мястото си сред тях с благодарност и без да изпитва нужда да разкъса границите. — Толкова се радвам, че съм тук.
Те вечеряха на дъбовата маса и Клеър седеше кротко в единия й край, срещу съпруга си в другия. Финч си спомни последната вечеря, когато я изпращаха, и как майка й каза, че трябва да се задоми. Спомни си и раздразнението си, но сега причината за него като че ли беше прекършена. Разбира се, че Клеър искаше да я види омъжена, защо да не иска? Нейният собствен брак беше успешен и доказателствата за това бяха около тази маса, в светлината на свещите. Сузи винаги се подиграваше със семейната идилия, но ето че и тя се захвана да създава своята версия. Като си помисли за нея, Финч усети странна контракция в корема и за миг изви гръб, за да я потисне. Това е първото пробождане, осъзна тя. Първото пробождане на копнежа за дете.