— Помогни ми да стана.
Джен я хвана под мишниците и с нейната помощ Финч успя да се изправи на крака. После запазиха равновесие, вкопчени една в друга и олюляващи се като мимове, имитиращи пияници.
— О, Боже, съжалявам — повтори Джен.
— Нека седнем. — Финч посочи дивана и те се дотътриха до него прегърнати.
Джен я сложи на възглавниците.
— Добре ли си?
Финч огледа крайниците си.
— Малко се насиних. Нищо ново.
— Чай. Нека ти направя чаша чай. Уелско лекарство за всякакви болежки.
Тя включи чайника, наля топла вода и подаде чашата на Финч. После взе своята и седна до нея.
Сам изпрати Тим до колата му, която беше паркирана малко надолу по улицата. Можеха да говорят за вечерта или за жените, с които я бяха прекарали, но предпочетоха да мълчат. До колата на Тим си стиснаха ръце и си пожелаха лека нощ. Докато се връщаше към къщата на Джен, леко замаян от нощния въздух, Сам видя Моли да седи на ниската стена до съседната къща. Спря пред нея с ръце в джобовете.
— Сигурно мислиш, че се държах ужасно — предизвика го тя.
— Не.
— Просто ми дойде в повече, това е. Искам татко да е още тук.
— Всичко го искаме.
— Но не колкото мен. — Дори в тъмното той виждаше гневния й поглед. Ъгълът на брадичката й и нещастието в очите й събудиха някаква асоциация в него и той осъзна, че Моли му напомня за него самия, след смъртта на Мери.
— Така е. Може и да не вярваш, но аз наистина знам как се чувстваш.
— Защо?
Той й разказа накратко и спокойно, после попита:
— Искаш ли да се поразходим? Да поизтрезнея малко? Не мога да издържам на уелското темпо.
Моли скочи от стената.
— Тук няма какво друго да правиш, освен да пиеш.
Тръгнаха да се разхождат. Моли го хвана под ръка и забърза крачка, за да се изравнят, и се залепи за него.
Сам оглеждаше пустата и тиха улица.
— Не е нужно да живееш вечно тук. Кога отиваш в колеж?
— През октомври. Ако имам добри оценки.
— Браво на теб.
— Да, знаеш ли, ти си свестен? Много те харесвам.
— Благодаря — каза сериозно Сам.
— В момента нямам гадже.
— Шегуваш ли се? Та ти си разкошна.
Тя се извърна да види изражението му и едва не изгубиха равновесие.
— Наистина ли?
Вървяха по същия път като следобеда и се озоваха до портата на църквата. От другата страна на гробището имаше плътна стена от мрак.
Сам спря и се вгледа в лицето й. Вдигна една от спираловидните къдрици от бузата й и я уви на пръста си.
— О, да. Първо, ти си красива. Освен това мисля, че имаш огъня, волята и уникалността на баща си, и доброто сърце на майка си. Всичко това те превръща в доста забележителна млада жена.
Устните на Моли се отвориха леко и тя започна да диша по-тежко. Очите й светеха, приковани в неговите. Охо, помисли си той. Тя го хвана за ръката и го дръпна към портата.
— Навремето идвахме тук и сядахме на пейката, за да се натискаме. Когато бяхме деца. Изненадана съм, че тази нощ няма никого. Но сигурно е много късно.
Тя се притисна към него и го прегърна през врата. Целуна го с влажна уста и език, които имаха вкус на вино и голяма жажда, а тялото й бе така младо и гладко, така нетърпеливо до неговото.
С огромно усилие Сам се принуди да посегне назад към ръката й и да я отдръпне, после превърна целувката от жадна и страстна в леко обичливо докосване с устни.
— Стига толкова — прошепна той. Поведе я към пейката, където бе седнал да изчака Финч.
— Сигурно си с нея?
— Нея?
— Доктор Финч Бюканън. Първо баща ми, сега ти.
— Не, не съм с нея. Исках да бъда. Но тя беше влюбена в Ал, толкова много беше влюбена в него, че дори не забелязваше, че съм на същата планета. Мисля, че още е влюбена, все още изпитва същото, и май е време да я оставя на мира и да се върна към собствения си живот. Исках да дойда с нея да видя теб и Джен, и сега, след като го направихме заедно, сигурно всеки ще тръгне по пътя си. Е, вече знаеш.
Моли седеше настрани и се взираше в него в мрака.
— Не искам тя да те има, но щом аз не мога…
— Поласкан съм, но съм доста голям за теб.
— Всичко е толкова тъжно.
— Да. Животът е гаден, а после умираш.
Настъпи тишина. Една кола мина недалеч от тях.
— Съжалявам, Моли. Не биваше да го казвам, тъпо е.
— Той винаги бе близо до смъртта. Винаги съм го знаела.
Сам посегна към ръката й и я задържа.
— Гордея се с него обаче.
— И с право.
Финч и Джен седяха на дивана и пиеха чай. Финч й разказа за първата си среща с Ал, когато той слизаше обезумял от К2, а в очите му още се четеше смъртта на Спайдър. Тя описа пътуването с камиона през Пакистан към къщата на Стюарт Фрост в Карачи.