Стигнаха до хеликоптера. Ралф заби щеките и се плъзна напред, за да я целуне, докато се смееха от въодушевление.
— Добра двойка сме — каза той и я прегърна. Тя усети вибрирането на гласа му в гръдния му кош и притихна, заслушана. Не каза нищо, макар че той очакваше да се съгласи с него.
Ралф стана от леглото и тръгна гол към кухнята. Върна се с бутилка и две чаши, а тя го загледа от възглавницата как вади тапата и налива шампанско.
— Това е моето изпращане. — Тя се усмихна. На сутринта щеше да замине за Ванкувър.
Ралф й подаде чашата и вдигна своята към нея.
— Върни се жива и здрава. А когато се върнеш, ще се омъжиш ли за мен?
Финч разбра, че целият ден е водил към това. Беше я извел, за да й покаже красотата на планината и за да карат ски, докато хеликоптерът ги очакваше като играчка в планинската падина. Сега бе в този прекрасен курорт с пламтящия огън, дървени хижи и прекрасна храна.
Той можеше да й предложи цялата тази свобода, с брак, преданост и навик, опаковани в нея като желязна пръчка, покрита със сняг.
Несправедливостта на отговора я накара да го изрече бързо:
— Ралф, благодаря ти. Аз… просто не мога да кажа „да“.
— Това означава ли, че казваш „не”?
— Не. Да… не, не означава.
— Заради това пътуване ли, заради Еверест? Ако е така, кажи ми. Знам, че сигурно е трудно да решиш каквото и да било, когато отиваш толкова далече.
В настъпилата тишина те вдигнаха чаши и отпиха, несъзнателно имитирайки движенията на другия.
Финч започна внимателно:
— Цял живот съм голяма късметлийка. Знаеш го.
Той го знаеше, разбира се. Ралф познаваше и харесваше и тримата й братя, съпругите и децата им, беше отсядал при родителите й в красивата им къща във Ванкувър и бе впечатлен от тях. Бюканън бяха забележително, амбициозно и богато семейство, скрепявано от силна обич, както и от гордост от постиженията на всеки един и на всички заедно. Неговото минало беше пълната противоположност и тази солидност, за която Финч намекваше, бе само едно от нещата, които го бяха привлекли в нея.
— Ще прозвуча неблагодарна и разглезена, ако кажа, че всичко е било твърде лесно. Но така се чувствам. Досега винаги е било лесно, но изкачването на планините сваля всички слоеве от очаквания и предположения. То е предизвикателство, което е нещо отделно от останалия ми живот.
— И от мен.
— Да, така е. — Тя знаеше, че му дължи истината. Поне онази част, която чувстваше, че може да признае. — Знам, че е егоистично, но имам нужда да го направя. Не намирам такава целеустременост, решителност и абсолютно удовлетворение в нищо друго.
Ралф наклони глава и тя се гледа във високите му, загорели от слънцето и вятъра скули. Бяха обсъждали това и преди. Финч така и не можа да обясни силата, която я привлича към планините, и тази нощ настойчивостта й я накара да говори твърде напористо. Знаеше, че го е наранила, и това я натъжаваше и засрамваше.
— Разбирам — каза той накрая. Посегна към бутилката шампанско и напълни отново чашите. — Тогава се върни жива и здрава — рече и отпи отново.
— Благодаря — обеща Финч. Вярваше, че ще бъде така, но и разбираше през какво ще трябва да мине. Възелът от нервно очакване отново се затегна в гърдите й.
Допиха шампанското, докато се обличаха за вечеря, после отидоха до трапезарията на комплекса и Ралф тръгна сред гостите, за да поговори с тях. След вечерята той отиде на ежедневната среща със ски водачите и пилотите, а Финч се върна в бунгалото си с Джеймс и Кити. Джеймс беше изморен и отиде да си легне, а жените останаха на верандата. Нощта беше ясна, звездите — ярки.
Кити побутна с крайчето на бастуна си един дървен капак и отдолу се отвори тюркоазно око, от което се издигаше пара.
— Гореща вана? — попита тя.
— Да, определено — съгласи се Финч.
Кити натисна един бутон и във водата забълбукаха мехурчета. Двете свалиха дрехите си, като възкликнаха тихо, щом студеният въздух докосна кожата им, после се плъзнаха в ухаещата на бор топлина. Облегнаха се назад, потопени до брадичките, и въздъхнаха от задоволство.
— Е? — попита многозначително Кити.
— Какво?
— Знаеш какво. — Кити беше новинарят на семейството и главният помощник на майката на Финч в битката да я убедят да се обвърже.
— Добре. Ралф ме помоли да се омъжа за него. Аз отказах.
— Финч! Защо? — Кити изстена.
— Не съм влюбена в него.
— Но създаваш обратното впечатление. Мислех, че си луда по него.
— Не. Явно не съм достатъчно луда.