Кити пъхна кичур мокра коса в кока на темето си.
— Можеш да имаш всичко това. Всичко, което най-много харесваш, с мъж, който те обожава.
— Не съм наред, нали?
Тя се питаше дали Джеймс и Кити са се събрали, защото са видели другия като възможност да получат всичко, което най-много харесват. В думите на Кити нямаше завист. Джеймс беше успешен инвестиционен съветник и можеше да осигури всичко на семейството си. Те дори имаха двегодишни близначки, които бяха останали за уикенда при едните баба и дядо, които ги обожаваха. И тримата братя на Финч бяха забележително успешни. Маркъс, най-възрастният, беше архитект като изтъкнатия им баща, а Кейлъб, най-малкият, беше морски еколог и филмов продуцент. Последният му филм, за морското конче джудже, бе продаден по целия свят. И тримата бяха женени, с красиви съпруги и сладки деца.
Финч извади едното си коляно над мехурчетата. Въздухът беше много студен и тя бързо изпъна отново крак под водата.
Нищо чудно, че близките й я смятаха за различна, за труден характер. Но със сигурност не беше чак толкова невероятно, колкото изглеждаше, да отхвърлиш всичко, което харесваш най-много, нали? Предполагаше, че под това Кити има предвид планините, неограниченото каране на ски и вероятно финансовата обезпеченост, както и мъж, който я обича.
Защото ако се задоволиш с това и нищо повече, ти избираш обикновен живот.
Тя се страхуваше от онова, което я чакаше в Непал. Но вкусваше този страх и с известно нетърпение.
Кити извърна глава до дървената стена на ваната.
— Горкият Ралф. Съсипан ли е?
Финч се замисли. За Ралф не беше типично да е съсипан.
— Не.
— Но той наистина те обича, нали знаеш.
— Да.
Финч се беше влюбвала само веднъж в живота си, но не в Ралф.
— Как е коляното?
— Не променяй темата, докторе.
— Не бих посмяла.
Кити се засмя и посегна да я докосне по ръката.
— Всички искаме само да си щастлива.
— Аз съм щастлива — отвърна тихо Финч.
След като Кити излезе от ваната, Финч постоя сама няколко минути, гледаше небето и търсеше звездите през плаващата завеса от пара.
Следобед на следващия ден Ралф ги откара с хеликоптера до Камлупс за полета им до Ванкувър. Изпрати Финч до залата на заминаващите и когато обявиха полета, Джеймс и Кити тактично минаха напред.
— Знаеш къде съм.
Финч се поколеба и със срам усети, че в тази последна минута се изкушава да се отметне от думите си в замяна на обещание за комфорт и сигурност. Ралф беше едър и силен и вдъхваше спокойствие. Тя потуши с усилие този импулс.
— Разбира се, че знам.
Той я целуна нежно — не по устата, а по бузата, като Джеймс.
— Обади се, когато можеш.
— Разбира се.
Беше свършило и двамата го знаеха.
„Това ли искаше?“ — попита нетърпеливо вътрешният глас на Финч.
Ралф се отдръпна, а тя тръгна, но се обърна да го погледне, вдигна ръка и после продължи.
Зае мястото си пред Кити и Джеймс. Кити направи тъжна физиономия, извивайки надолу устни, а Джеймс кимна спокойно. Мястото до Финч беше празно и докато малкият самолет се издигаше и се клатеше смущаващо през облаците, тя си спомни за мъжа, който се беше наместил до нея на връщане от Орегон. „Жена ми се притеснява да лети“, каза той тогава. Беше му забравила името.
Финч облегна глава назад и се опита да диша равномерно. По това време вдругиден щеше да е пак във въздуха. Цялата екипировка за експедицията беше проверена няколко пъти, опакована, надписана и я чакаше в чистия й апартамент. Медицинските провизии, които бе поръчала с разрешението на Джордж Хейуд, бяха вече при припасите на експедицията в Катманду. Сега й оставаха само два дни тук и вечеря със семейството й.
— Всичко изглежда наред — каза Финч на последния си пациент за деня, сваляйки ръкавиците си. Поговориха, докато жената се обличаше, и се разбраха да продължат с хормонозаместителната терапия още дванадесет месеца. Рутинна консултация след рутинна операция. На прага жената попита:
— Кога ще се върнете?
— След около три месеца — усмихна се Финч. Възелът под диафрагмата й вече беше толкова затегнат, че почти затрудняваше дишането й. — През това време доктор Фрейм ще се погрижи за вас, ако има нужда, разбира се.
— Желая ви късмет — каза пациентката и Финч й благодари сърдечно.
Отиде в банята и си взе бърз душ, после облече тъмносинята рокля с дълбоко остро деколте. Сложи си обици и се гримира. Беше време за прощалната семейна вечеря. Маркъс и Таня щяха да са там, както и Джеймс и Кити, а за да е пълно тържеството, Кейлъб и Джесика щяха да долетят чак от Сан Диего, където Кейлъб работеше по филм за китовете майки.