— Не, не възнамерявам.
— Финч се стреми към по-високи цели от съпруг и деца — обясни ведро Тейлър. — Миналата година отиде в Аляска и изкачи Маккинли.
Мади я погледна с бледосините си очи.
— Защо?
Настъпи тишина, докато Финч обмисляше отговора си. Не за първи път чуваше този въпрос, но никой досега не й го беше задавал с такова искрено изумление. Спомни си как температурите в планината падаха под минус четиридесет, спомни си лавините от лед и риска от мозъчен или белодробен оток, както и тънкото като острие било, което се простираше на 4800 метра, заобиколено от дълбоки половин километър пропасти.
— Ами…
Но помнеше и другарството, черния хумор на групата алпинисти, с които го изкачи — но по Западната опора, „Задника“, както го наричаха, нищо особено. Най-отчетливо си спомняше прилива на еуфория, който помете всичко друго от ума й, когато се издърпа на върха.
— Защото реших, че ще ми хареса — каза тя с равен глас. — И ми хареса.
Мади примигна и плъзна език по червилото си.
— Е, всеки луд с номера си.
Започнаха танците. Прегърнати, Джеф и Сузи започнаха да описват бавни кръгове сред възгласи и аплодисменти. Финч поседя още пет минути със семейство Бъкаби, за да не изглежда, че иска да се отърве от тях, и после се измъкна от сепарето. Хапна малко суши от бюфета и поговори с неколцина гости, които се зарадва да види. След това танцува с Джеф, докато баща му не ги прекъсна. Джим Сътън беше пъргав седемдесетгодишен мъж с ръце като лопати и сбръчкано лице, загоряло от цял живот работа по строежите. Джеф и Сузи си приличаха по това, че и двамата бяха изминали дълъг път, но без да усетят нуждата да се освободят от миналото си.
Джим заподскача така ентусиазирано, че остави Финч без дъх.
— Идваш ми нагорно — възрази тя.
— Хайде, докторице. Хайде пак.
Финч виждаше, че вече минава шест, трябваше да хване самолета. Денис Фрейм, партньорът й в медицинската практика, поемаше пациентите й, а тя вече беше взела три почивни дни.
— Следващия път — ухили се тя. — Ако ми излезе късметът.
Тръгна да търси Сузи и я откри в едно от задните сепарета.
— Хей, изтръгнала си се от клещите на Джим.
— Скъпа, трябва да тръгвам.
Сузи се намръщи.
— Още е толкова рано. Не пропускай купона ми. — Това беше рутинно възражение. Още щом й бе обещала да дойде на сватбата, Финч я предупреди, че няма да остане дълго след това, защото е на работа следващия ден. А Сузи добре знаеше колко вбесяващо отговорна е приятелката й.
— Знам, знам — каза Финч. — Но утре имам пациенти, нали знаеш? Заради Денис не мога да отсъствам твърде много от работа преди експедицията.
Сузи я прегърна. Лицето й стана сериозно:
— Слушай. Искам да се пазиш. Искам да си в безопасност и да се върнеш оттам жива и здрава. Кой ще стане кръстница на Сътън-младши, ако теб те няма?
— Сузи. Нали не си бременна?
Тя й смигна.
— Не съвсем. Но възнамерявам.
— Е, това е чудесно. А аз ще се оправя. Нали знаеш, че ще съм само лекар в експедицията, ще дозирам лекарствата, няма да съм от славните покорители на върха.
— Добре, стига и ти да не забравяш това. Ела, ще те изпратя.
Те тръгнаха през тълпата. Сузи рязко спря и се отклони към бара.
— Ей, почти забравих.
Наведе се над плота, разкривайки горната част на загорелите си бедра. Джеф я хвана и прокара ръце по хълбоците й, докато тя се изправи, стиснала в ръка онова, което търсеше.
— По-късно — скастри съпруга си и набута булчинския си букет в ръцете на Финч.
— Не и аз — възрази Финч. — Намери някоя, която копнее за съпруг.
— Няма друга, хлапе. Ти си последната автентична неомъжена жена. Скоро ще те обявят за обект с историческо значение.
— Просто искаш и аз да вляза в клуба. Искаш да се омъжа, защото ти го направи.
Сузи се усмихна, хубава, ленива усмивка от чисто щастие и задоволство.
— Точно така.
Те тръгнаха през тълпата към вратата. Купонът се разгорещяваше, както винаги става на сватби.
— Финч трябва да отлети за Ванкувър тази вечер — обясни Сузи на последната група.
— Времето става доста гадно — отбеляза един от приятелите на Джим Сътън.
— Финч е виждала и по-лошо — обяви гордо Сузи.
— Хайде, върни се при гостите си. — Финч я прегърна. — Ще ти се обадя. Пожелавам ти страхотен меден месец.
Младоженците щяха да отидат на Карибите. Сузи обичаше плажовете.
Целунаха се.
— Не забравяй какво ти казах. За връщането.
— Няма — обеща Финч. — Бъди щастлива, госпожо Сътън.
— Ще бъда — отвърна тя. — Благодаря, че дойде, Финч. И за всичко останало, за времето ни заедно. Обичам те, нали знаеш? Освен това беше убийствена шаферка.