Вече минаваше полунощ. Тя прекрачи купчината с багажа за експедицията и опря гръб на стената. Раменете й се отпуснаха и тя изпъна стиснатите си юмруци с облекчение. Вече нямаше връщане назад, наистина заминаваше.
Очакваше я работа, екип, за който трябваше да се грижи, и най-голямото предизвикателство в живота й. Сега, когато то вече се случваше, тя се чувстваше облекчена и готова за него. Каквото ще става да става. Изгаси осветлението и влезе в спалнята си.
Сам седеше пред компютъра в апартамента си в Сиатъл. Беше късно, минаваше полунощ, а кръгчето светлина от лампата на бюрото му и мракът, който се простираше отвъд, засилваха усещането му за изолация. Отвъд прозореца се чуваха нощните звуци на града и неуморното барабанене на дъжда. Банална мартенска нощ, която като че ли съдържаше целия му живот в своите прозаични граници.
Той написа нещо на клавиатурата и изсумтя от задоволство, когато линковете го отведоха до сайта, който търсеше. Отново написа нещо и се облегна назад, за да изчака зареждането на информацията. Кипящият свят от електронни данни вече не го очароваше така, както в миналото. И докато се взираше в екрана, той вяло се питаше какво всъщност го интересува сега — какво го интересува истински? Назови поне едно нещо. Това ли всъщност търсеше в мрежата?
Преди час Франи бе дошла да го види, остана на прага с кимоното си, стиснала в ръце чаша с билков чай.
— Идваш ли в леглото?
— Не още.
Тя сви рамене и си отиде.
Уебсайтът бе озаглавен „Планинари“, а логото беше на фона на заснежен връх и искрящо синьо небе. Кликна на една от опциите: „Еверест и Хималаи“. И след минута се появиха подробностите по предстоящата експедиция до Еверест. Имаше снимки на участници от предишни години, усмихнати лица и шерпи с дебели якета. После индивидуални снимки на директора на експедицията и управителя на базовия лагер, както и на двама здравеняци, снимани в планината с алпинистко оборудване. Водачите тази години, помисли си той, но не си направи труда да прочете за тях.
Ето. Ето го и онова, което търсеше.
Доктор Финч Бюканън, медик и алпинист.
Тя беше снимана на прост син фон, а не пред някой покорен връх. Носеше бяла тениска с остро деколте, което разкриваше загоряла шия, и гледаше малко встрани от обектива, със спокойно и замислено изражение. Беше на тридесет и две, опитен скиор и редовен алпинист. Беше учила в Университета на Британска Колумбия, беше работила в Балучистан за ЮНЕСКО, и сега живееше във Ванкувър, където беше общопрактикуващ лекар. Предишният й опит включваше изкачване на Аконкагуа в Аржентина и Маккинли, където също била лекар на експедицията. По време на алпинистката си кариера развила силен интерес към медицината на големи височини.
Това беше всичко. Сам го чете и препрочита, сякаш можеше да извлече някаква по-неуловима и по-задоволителна информация. Дори докосна с пръст екрана, кичурите на тъмната й коса, но усети само леко покрито с прах стъкло. Датите на експедицията примигнаха пред него, с покана да следи прогреса й през следващите седмици чрез ежедневните доклади и редовните ъпдейти от базовия лагер. Тя вероятно вече беше тръгнала за Непал.
Бяха изминали вероятно само пет часа от момента, в който снежната виелица я довя на летището, до мига, в който изчезна със следващия вихър. А той мислеше за нея от още петдесет часа. Завъртя се със стола, оглеждайки твърде познатия безпорядък по бюрото си, и се опита да проумее защо. Не само заради външния й вид или заради спокойното й поведение, или заради зърнатата за миг уязвимост и страха й от летене, макар че всичко това бе изиграло своята роля. По-скоро заради усещането за целеустременост в нея. Той го видя и му завидя. Тя като че ли виждаше през него нещо по-голямо и тази гледка озаряваше лицето й. Ефектът от това не беше свързан само със сексуалното привличане, макар че това бе най-секси срещата с непозната в живота му.
Сам въздъхна. Всичко около Финч Бюканън бе точно обратното на начина, по който той се чувстваше. Животът му като че ли се беше стеснил и изгубил силата си, и накрая бе пресъхнал като поток по време на суша. Работата му носеше все по-малко удовлетворение. Баща му беше разочарован от него и той бе разочарован от баща си. Енергията и усилието, които вложи в състезанието, сега му изглеждаха безсмислени. Жената, с която споделяше живота си, сега спеше в друга стая, отделена от него, и той дори не можеше да се накара да направи нещо по въпроса.