Аз пък съм в леглото. Ако успея да заспя от толкова вълнения.
Не бих искала да съм никъде другаде на света или да правя нещо друго. Знаеш го. Една грамаданска целувка от мен.
Преди да си легне, Финч застана до прозореца. Отвори капака и погледна над дърветата в градината и статуята на Буда към ъгъла на оживената улица, която едва се виждаше зад портата. Трафикът не стихваше и бучеше през мъглата от изгорели газове. Катманду се намираше в долина, обградена от високи възвишения, а димът и изгорелите газове увисваха във въздуха като сив воал. Докато тя се взираше разсеяно навън, един мъж прекоси тревата в мрака и излезе през портата към пътя. Вдигна ръка към човека с велосипедна рикша, който чакаше с надежда до входа на хотела, и скочи на седалката под козирката. Старецът се изправи на педалите, слабите му крака се напрегнаха от усилието и рикшата потегли. Финч остана още малко така, опряла рамо на рамката на прозореца, вдишвайки миризмата на дим, ароматни пръчици и къри, която достигаше до нея. После затвори капака и се приготви за лягане.
В рикшата беше изненадващо удобно, козирката обрамчваше гледката към хаотичните улици и древните дървени къщи, надвесени над паветата. Купчини гниещи боклуци бяха небрежно сметени в ъглите на стените. Сам се наведе към шофьора.
— Далече ли е?
Триъгълното кафяво лице за миг се извърна над приведеното рамо.
— Не, сър. Близо е.
Сам беше кацнал в Катманду преди шест часа. Намери си приличен хотел близо до „Градината на Буда“, смени си дрехите, хапна нещо, чийто вкус нито усети, нито помнеше, и се обръсна и изкъпа с повишено внимание. Непознатото в стомаха му нямаше нищо общо с воднистия дал бхат, който бе изял — това беше очакване. Беше изминало много време, откакто нещо в живота му бе предизвиквало подобно усещане. Дори бягането вече не му го доставяше. Някаква част от него все го предупреждаваше, че е прекалено да тръгне чак от Сиатъл, за да намери жена, с която бе прекарал едва пет часа. Но Сам си казваше, че така или иначе не го прави само заради Финч. Той беше в Катманду, правеше нещо различно от това да вехне у дома.
Когато най-сетне стигна хотела на Финч, услужливият рецепционист му каза, че да, госпожица Бюканън е настанена там. Но май че всички алпинисти са отишли в един бар в квартал Тамел.
Въоръжен с името и насоки, Сам потегли отново. Реши, че велосипедната рикша е най-бързият начин да мине през кипящия трафик. Седна още по-напред на провисналата седалка, сякаш така можеше да накара човека да върти по-бързо педалите. Очите му пареха от пътуването и той примигваше към вълните от хора и коли. Може би трябваше да се наспи и да изчака до утре, за да я намери. Но мисълта, че е толкова близо, и страхът, че тя може някак да изчезне в планините, преди да я е достигнал, бяха непоносими.
Накрая старецът се отпусна на седалката и рикшата спря треперливо. Бяха стигнали до една врата сред редица открити към улицата магазини, където многоцветни тениски и памучни панталони висяха като знамена над главите им, а по тясната алея се движеше поток от купувачи. Миришеше силно на подправки и храна, на пачули и марихуана. Две кучета спяха на покрит с боклуци праг.
До бара се стигаше по дървени стълби и Сам се озова в голямо помещение, в което гърмяха музика и гласове. Повечето клиенти бяха много млади западняци със слънчевия загар, изсветлелите коси и късите панталони на туристи, макар че имаше и неколцина таитяни и японци. Той си проправи път през глъчката от американски, британски и други неопределими акценти към бара и спря пред него. Започна да я търси с поглед в тълпата.
Финч не беше тук. След минута бе сигурен в това, но започна да оглежда всички групички по-внимателно, докато пиеше блудкава бира и чакаше, в случай че е излязла за пет минути. Отне му много по-малко от пет минути, за да идентифицира групата алпинисти. Те бяха по-възрастни от повечето посетители и седяха около две паянтови масички. Единият имаше козя брадичка и дълга коса, вързана на хлабава конска опашка, друг беше с рядък рус перчем, а останалите бяха остригани съвсем късо. Всички имаха по-скоро здрави и свикнали на труд тела, отколкото мускулеста физика. Сам добре ги познаваше — с години бе виждал такива мъже високо по скалите в „Йосемити“, или да пият бира с баща му и да разговарят за маршрути, пътища и далечни върхове.