„Особено що се отнася до теб, момче“ — би се засмял Спайдър.
Като професионален водач сега това бе част от работата му — да се държи с всички еднакво и да внимава за духа на хората си. Жалко за Адам Врийс. Той беше приятен човек и чувството му за хумор щеше да ободрява всички при неизбежните спадове, които предстояха. Може би ден-два долу, при по-малка височина, щяха да решат проблема му.
И идваше ред на Финч Бюканън. Каквото и да вършеше, тя го правеше добре, с присъщата си сериозност. Ал си позволи да мисли за нея няколко минути. Утре. Може би утре щеше да намери възможност да поговори с нея, далеч от очите и ушите на останалите.
Стана внезапно, насочвайки мислите си отново към експедицията. Групата не беше лоша; бе имал доста по-необещаващи кандидати за върховете.
Автоматично погледна към черното небе. Щеше да стори всичко по силите си, за да сведе до минимум рисковете за тях. Но знаеше, че опасността невинаги е предвидима, а в планината тя идва изневиделица. Тук бяха зависими от милостта на времето, леда и вятъра, и техните дребни стремежи бяха изправени пред лицето на много по-могъщи сили.
Тези мисли не бяха нещо ново за него. Наметнал якето си, Ал влезе вътре.
Един по един мъжете отидоха да си легнат. Още щом вратата се отвори, Финч разбра, че влиза Ал. Тя лежеше неподвижно, докато той сваляше връхните си дрехи и ги пускаше на пода, а после осъзна, че е забравила да диша. Въздухът нахлу в дробовете й като въздишка, която прозвуча оглушително. Неговото легло бе на една редица с нейното и той легна с глава към другия край. Повъртя се малко в спалния си чувал, докато се нагласи, и притихна. Единствената светлина в стаята беше сивкава ивица от страната на прозореца. Марк Мейсън хъркаше. Краката на Финч почти докосваха тези на Ал. За първи път бяха толкова близо от началото на експедицията. Беше комично да лежат така в тясната спалня, която миришеше на мъжки крака и на прах, но ефектът от това я накара да лежи сковано в своя пашкул, отворила широко очи.
Мина доста време, преди да се унесе в изпълнен със сънища сън.
На следващия ден останаха в Намче, за да се аклиматизират. Някои от тях си почиваха в леглата или из баровете и кафенетата. Финч реши да се разходи, за да набере още малко височина и да се спусне отново. Знаеше от опит, че нощуването на височина, по-ниска от максималната за деня, подобрява съня, а и се чувстваше изморена и замаяна след неудобната нощ.
Една пътека извеждаше стръмно от селото между ниски каменни стени. Тя тръгна упорито по нея е ръце в джобовете на якето. Там горе, някъде, беше обещаната първа гледка към самия Еверест. Но днес имаше малък шанс дори да го зърне. Гъсти облаци се кълбяха от долината под Намче и затулваха цялата гледка нагоре.
След половин час постоянно изкачване тя спря и си почина на една скална издатина. Късата трева под нея синееше от чашките на тинтява. Финч видя, че още някой се изкачва бързо по пътеката.
Беше Ал. Тя стоеше неподвижно и го наблюдаваше как приближава.
Опита се да съчини някакви изречения, нервен залп от въпроси и обяснения, но щом той спря пред нея, тя разбра, че думите са неуместни. Затова само се изправи мълчаливо.
Той сложи ръце на раменете й и се погледнаха. Измина минута, а те все още се взираха в линиите и сенките по лицето на другия. Все така без да продума, той я стисна по-здраво и я привлече към себе си. Устните им се докоснаха, студени в студения въздух. Целуваха се дълго и тази целувка не беше изследователска, а приемаща.
Когато се разделиха, той не я пусна, сякаш да й попречи да избяга. Сега имаха да си кажат толкова много. Думите напираха между тях.
— Пет години — каза Финч с почуда.
— Не е минал и ден… — започна той, а тя се усмихна при звука на гласа му и тържественото изявление. Той видя това и я целуна пак. — Преди осемнадесет месеца видях името ти в един факс и сякаш видях превод на нещо, което винаги е било на чужд език. Щом го разбрах, осъзнах, че ще се случи това. Трябваше само да почакам.
— Факс ли?
— От Джордж. Пишеше, че искаш да се присъединиш като лекар на експедицията. Изброяваше опита и квалификациите ти. Питаше дали те познавам, или съм чувал за теб.