— Къде е Ал? — попита Джордж.
Кен се прозя и сви рамене.
— Видях го на закуска. Отиде да се разходи май. Нали го знаеш, няма да каже и две думи, ако може да мине без това. Някакви новини за Адам?
— С Финч му се обадихме сутринта. По-добре е от снощи. Но все още не е съвсем добре. Останалите са наред, нали?
Кен кимна.
— О, да, няма грижи все още. Мейсън има нещо на гърдите, а устата на Рикс е твърде голяма, но иначе са добре.
— Ако Адам не се възстанови навреме, може да ни потрябва още един носач. С провизиите вероятно ще се справя и сам, но за комуникациите не съм толкова сигурен.
— Какво трудно може да има в два радиоапарата, сателитен телефон и някакви си имейл бюлетини, Джордж? С теб и Ал можем да си ги разпределим, щом установим базовия лагер.
— Разбира се.
Сам Макграт се зададе по улицата и изкачи стъпалата към балкона. Носеше торба с миниатюрни безформени ябълки от пазара в едната си ръка, а на другата се олюляваше пухената му парка. Обедното слънце прежуряше.
— Сам, искаш ли да пийнеш? — попита Кен.
— Разменям едно срещу една ябълка.
Кен улови плода с една ръка и го запрати право към Джордж. Сам седна, обкрачвайки най-близкия стол. Минута-две беше зает да извади джобното си ножче и да обели кората на една ябълка в съвършена спирала. Захапа жълтия плод и задъвка замислено.
— Ще може ли да си поприказваме малко, момчета?
Джордж кимна подканящо.
— Искам да питам дали мога да заема мястото на Адам Врийс.
Кен се засмя, звучеше искрено развеселен. Джордж въртеше сбръчканата ябълка в пръстите си.
— Оценявам предложението, Сам. Ти си в доста добра форма, но това е сериозен хълм, а експедицията е комерсиална. Моят дълг към клиентите ми е да им осигуря най-добрия шанс за успех и отчасти правя това, като им предлагам възможно най-добрия поддържащ екип.
— Само че вече без Адам — вмъкна любезно Сам.
— Адам изкачва големи върхове още от момче. Просто този път извади лош късмет. Може да се случи с всеки. Но той има нужната квалификация за тази работа.
— Той трябваше да се грижи за припасите и комуникациите, нали? А пък работата по припасите вече е свършена, нали? Вече събрахте оборудването и провизиите, нали?
— Да, може да се каже.
— Добре. Сега, аз съм специалист по комуникационни технологии. Дизайн, теория и практика. В момента работя като информационен архитект. Събирам всички отделни елементи, за да създам уебсайт. Знам разликата между GIF и JPEG. Мога да програмирам на HTML, JavaScript или CGI…
Джордж вдигна ръце.
— Еха.
— Така че свързването на генератор, на предавател, сателитен телефон или дори компютър с имейл няма да са твърде голям проблем за мен. Освен това съм и магистър по бизнес администрация. Ако ме поизпитате, предполагам, че ще се справя с планирането и надзора на провизиите, с които Адам трябваше да се занимава.
Кен пак се засмя и загорялото му лице се набръчка още повече.
— Голям си куражлия, момче, признавам ти го.
Сам дори не го погледна. Цялото му внимание беше насочено към Джордж.
Джордж каза, но не нелюбезно:
— Слушай, хлапе. Може да станеш най-великия информационен архитект на света, може и вече да си, де да знам, но това няма да ти помогне да изкачиш този хълм. Адам не беше с нас само за да прави списъци на консервите и да завърти няколко копчета. Той беше тук, за да осигурява поддръжка на Ал, Кен и шерпите. Аз съм вече стара пушка. Не се качвам по-високо от базовия лагер.
Сам седеше спокойно, опрял ръце на облегалката на стола. Остави минута-две да се изнижат в тишина, после каза:
— Майк Макграт ми е баща.
Джордж остави ябълката.
— Майк? Ти си син на Майк? Мислех, че той…
— Не. Живее в Орегон, но вече не се катери. Но когато бях малък, ме взимаше навсякъде с него. Винаги казваше, че ще изкача Ел Капитан, преди да стана на двадесет, както е направил той. Съжалявам, че не го сторих. Не знам дали ти имаш деца, Джордж?
— Три. Едно момче. Работи във филмовата индустрия в Ел Ей.
— … но като че ли все се чувстваме длъжни да обърнем гръб на онова, което бащите ни искат от нас.
— Да. Като че ли е така — рече тихо Джордж. — Но не знам дали това е чак толкова лошо, ако баща ти е женен за планините. Като твоя баща, като Кен, като Ал и като мен.
— Може би. Аз се захванах с бягане, маратонско. Най-доброто ми време е два часа и двадесет минути. Не се класирах за Сидни, за нещастие, но квалификациите бяха само преди шест седмици и оттогава тренирам редовно. Все още съм във върхова форма.