— Сигурен съм, синко.
— Мога да се катеря, Джордж. Мога да нося същите товари като Адам и ако целта е да качите клиентите до върха, аз ще работя за това не по-малко от вас.
Двамата мъже се взираха в него.
— Дай ми работата — примоли се Сам.
— Тя не е лека, нископлатена е и не носи слава. Ако някой стигне до върха, това ще са клиентите, които плащат — първо, второ и трето място. Защо го искаш толкова много?
Сам срещна погледа му.
— Ще се хареса на моя старец.
Джордж кимна.
Право в десетката. И освен това е истина, помисли си Сам. Щеше да се хареса на Майк, доколкото изобщо бе способен да хареса нещо, сторено от сина му. Освен това беше вярно и че е информационен архитект, и наистина имаше магистърска степен по бизнес администрация, само дето голите факти не създаваха точна представа в какъв пълен провал се беше превърнал животът му напоследък. Той искаше да остане с експедицията, защото нямаше какво друго да прави точно сега. И защото искаше да е близо до Финч, дори и това да беше някаква романтична илюзия. Всеки има нужда да се закачи за нещо в този живот, каза си той. Ако искам Финч Бюканън, а аз я искам, вече имам повече, отколкото преди месец.
— Добре — каза Джордж. — Кен?
Другият мъж сви рамене.
— Добре. Какво ще изгубим?
— Ще се обадя да проверя дали има възможност да включим името ти в разрешителното на мястото на Адам, но ако той се върне, ти пак си извън екипа. И Ал е водач на експедицията. Той има последната дума.
— Разбирам — каза спокойно Сам.
Ал и Финч седяха и се взираха в планините, докато облаците се събраха и ги скриха отново. Тя потрепери леко, защото с изчезването на слънцето стана студено, затова Ал я хвана за ръцете и я изправи на крака. Той не ги пускаше, докато Финч се взираше в лицето му. В миналото, когато мислеше за него, тя се опасяваше, че е забравила как изглежда. Отделните черти, очите, устата, косата, можеше да опише, но комбинацията и играта на изражението му й се изплъзваха. Сега беше изненадана колко познат й изглежда той. Бяха прекарали малко време заедно и все пак беше останал в нея, в главата й. Това й се струваше неизразимо скъпоценно и важно.
— Сега какво? — попита тя.
Той извърна глава нагоре, към планините.
— Ще отидем там.
— А после?
— А после ще сме го направили.
Този тесен фокус беше така типичен за него, че Финч започна да се смее и на мрачното лице на Ал също проблесна смях, който отпусна бръчките около очите и устата му, и накрая и той започна да се смее с нея. Те се държаха, тресяха се от смях и тогава той внезапно обхвана лицето й е длани и пак я целуна. Смехът затихна, докато се вкусваха взаимно и искаха повече.
— Не знам нищо друго. Но толкова съм доволен, че си тук — каза той до устните й. — Господи! Колко слабо звучи това? Това е много повече, повече от всичко, на което се надявах, само да те видя и да те докосна. Не го заслужавам, но ти благодаря.
— Заслужаваш го. И аз не заслужавам благодарности, задето правя това, което искам.
Щастието изглеждаше по-ярко от изчезналото слънце. То оцвети тревата и тинтявите, направи ги да изглеждат някак неземно красиви. Сините и зелени покриви на селото, пръснати във формата на подкова под тях, се виждаха съвършено ясно в неподвижния въздух. Двамата се взираха в гледката още малко, застинали в прегръдките си.
— Трябва да се връщам — каза със съжаление Ал.
— Да вървим тогава.
Той я хвана за ръка и те поеха надолу по пътеката.
Кен се наведе над балкона, когато видя две добре сложени австралийки с шорти да приближават по улицата.
— Я ги виж тези двечките? О, ето го и Ал с доктора.
След миг Финч се изкачи по стълбите, следвана от Ал. Кен вече говореше за нещо друго и не забеляза лицата им, но Джордж ги забеляза и седна тежко на стола си, споходен от внезапна мисъл.
Сам също ги гледаше и прочете щастието на лицата им така ясно, сякаш беше изписано на билборд на Таймс Скуеър. Никога не беше виждал Финч такава: сякаш бе някак укротена и омекнала. Чу бумтенето в главата и ушите си, силно и ужасно, като връхлитаща лавина.
— Ал, може ли за малко? — попита сухо Джордж.
— Разбира се.
— Сам се предложи за заместник на Адам. Като че ли е доста подходящ. Казах, че може да опита, ако успеем да променим разрешителното. Какво мислиш?
Ал като че ли почти не го чуваше.