— Е, добре, защо не? — Подаде ръка на Сам. — Добре дошъл в екипа.
Финч опита да поклати глава, да им покаже несъгласието си, но и двамата не забелязаха.
Шеста глава
Ламата седеше с кръстосани крака на тапицирания с плюш стол. Зад него, под украсен навес, имаше голяма статуя на Буда, увита с муселинови завеси. Монасите седяха с изправени гърбове на тапицирани столчета, обвити с тъмночервените си роби срещу студа, и продължаваха тихия напев, който бе като едва чут шепот. Алпинистите влязоха тихо в тъмния храм, минаха покрай резбованите и оцветени колони и малките прозорчета, които гледаха към облаците и назъбените планини, и застанаха в колона пред ламата — твърде високи и твърде отрупани.
Когато дойде ред на Финч да му се представи с дар, който Пемба и Джордж я бяха инструктирали да предложи — бял поръбен шал, наречен ката — и когато коленичи, старецът я благослови, завързвайки червена копринена връв на врата й. Пръстите му бяха сухи и изненадващо топли, докато правеха възела. Главата й бе така замаяна от напева и от облаците благовония, че когато се изправи, залитна. Хвана се за ръката на Марк, отдалечи се непохватно по чорапи и излезе на ослепителната дневна светлина в двора на храма. Обувките им бяха подредени в миризлив кръг пред вратата. Тя седна на стълбите, за да се обуе, и видя Ал, облегнат на една колона.
— Ти не влезе ли? — попита го, докосвайки червената връв. Тя се триеше в кожата й под яката и Финч я усука между пръстите си, за да не й стяга толкова.
— Вече съм благославян — каза й той. — И сега се чувствам благословен.
Над прозорците висяха ивици плат и бризът ги караше да пърхат и шумят като прибой. Ал и Финч все още се гледаха, когато Сам и другите алпинисти излязоха заедно и започнаха да се обуват.
Манастирът Тянгбоче се издигаше на хребет по пътя за Еверест. Останалата част от маршрута за деня ги поведе нагоре, далеч от него. Финч се озърна веднъж два пъти назад и видя позлатената куличка, която пронизваше небето като стрела.
Пътят от Намче до базовия лагер отнемаше четири дни. Те отсядаха в чайни през нощта, задимени малки каменни сгради, претъпкани с туристи и алпинистки експедиции, всички насочили се към Кхумбу. Мъжете ядяха много и след това лягаха около печката, играеха карти или шах и си пазеха силите. Финч четеше, пишеше в Дневника си или разговаряше с онзи, който седеше до нея. Тук нямаше усамотение. Сам биеше всички на шах и не правеше опити да говори с нея. Беше любезен с Ал и услужлив към останалите. Мингма и Пемба го харесваха много, защото той ги научи да играят фризби. Те се смееха гръмогласно, когато той се опитваше да хване диска и театрално го пропускаше, пъхтейки от изтощение. Ухилените шерпи и носачи се нареждаха на опашка, за да изчакат реда си и да покажат на какво са способни. Един следобед Сам и Санди организираха два отбора и играха футбол.
Да изкачиш Еверест. След ден-два Финч вече се бе убедила, че Сам няма как да е приел на сериозно нехайното й предизвикателство. Той си имаше свои причини да се включи в тази експедиция.
Тя оставяше Ал да разговаря с Джордж и Кен и се разхождаше сама или с някого от групата. Убеди се още повече в абсолютната решимост на Рикс да стигне до върха този път: „Повярвай ми, док, каквото и да става.“ Марк Мейсън й каза, че е по-скоро любител пред фанатика Рикс. Той се изкачваше упорито, забил поглед в земята пред него, а не във върховете над тях. Той пишеше пътеписи и изпращаше доклади за експедицията и за своя напредък на един британски вестник, като начин да финансира отчасти изкачването.
Финч разбра, че Върн и Тед са много богати мъже, които смятаха покоряването на Еверест за естествено продължение на техния бизнес успех. Тед притежаваше компании за недвижими имоти в Южните щати, а Върн имаше компания, която проектираше и произвеждаше модерно болнично оборудване. Санди Джаксън беше по-труден за определяне. Той говореше, че наскоро е прекратил връзката си с „моята жена“, както я наричаше. Разделяше времето си между Пърт и Сидни и изглежда работеше в търговията със спортни стоки. Финч се зачуди дали не печели от наркотици, но реши, че не е достатъчно умен за това. Вероятно просто имаше богат баща.
Всички тези мъже имаха едно общо нещо — бяха посветени на целта на тази експедиция. Те искаха върха. Макар че понякога се шегуваха за това, в шегите им нямаше и капка хумор. Те я караха да се чувства аматьорка, колеблива, слаба жена. Беше използвала всичките си спестявания и беше изтеглила заем, за да плати дори намалената такса за тази експедиция, но образа на върха не гореше така трескаво в ума й, както в техните. Може би така бяха станали богати, като бяха мислили за всяко препятствие като за връх, който трябва да покорят. Или като бариера по пътя на тяхното его, която трябва да бъде съборена или прескочена.