Водачите и всички алпинисти вече седяха до масата в голямата палатка. Само за тази нощ тя беше осветена от керосинови лампи, но от утре щеше да има електрическо осветление, захранвано от слънчеви панели и от генератора. Имаше библиотека с книги, аудио система. Щом слънчевите панели бъдеха свързани, щеше да е възможно дори да подгряват вода от лед и да я доставят чрез система от варели и тръби към душа. Всичко това Финч знаеше на теория, но когато го видя с очите си, в този гол каньон в подножието на най-високата планина в света, възхищението й към Джордж Хейуд нарасна. За девет години подобни операции той беше качил тридесет и петима души на върха.
Очакването ускори пулса й и прогони тревогата.
Защо не, защо не и аз? — помисли си Финч. Амбицията внезапно потрепна в нея като сексуален заряд.
— Ела да седнеш — махна й Джордж. — Първо ще хапнем, после ще проведем брифинг.
Тя зае последния стол. Кен и Ал седяха от двете страни на Джордж, с Пемба и Мингма до тях. Другите осем шерпи — четирима носачи, двама базови шерпи, Дорче, готвачът, и помощникът му — се хранеха в кухненската палатка. Всички се усмихваха. Сам пъхаше пържени картофи в устата си и ведро се опитваше да избегне спор с Рикс, който говореше как на хлапетата днес не им се работело. Ал седеше, облегнал ръка на брезентовата облегалка на стола си и наблюдаваше подопечните си. Беше доволен, че всички се чувстват добре засега, и единствено Адам Врийс отпадна. Те бяха силна група.
Той си позволи кратък поглед към жената със сияещото лице в другия край на масата. Очите им веднага се срещнаха. Бъдещето криеше възможности, които не бяха свързани със студ и опасност, или с усилие на волята и тялото, за да стигнеш до върха. Може би някъде съществуваше и златното, великолепно пространство, което съдържаше щастие, тъй като, колкото и да е невероятно, то съдържаше и Финч Бюканън.
Той трябваше да се извърне и да се наведе към Мингма, за да чуе думите му, за да не би изражението му да издаде внезапно обзелата го радост.
Финч също разчете лицето му, сякаш го познаваше цял живот. Наложи си да погледне към останалите. Храната беше топла и достатъчно вкусна. Голямата височина предизвикваше спад в апетита, но всеки успя да хапне добре тази вечер.
Джордж почука с вилицата си по ламаринена чаша и всички се обърнаха към него.
— Добре дошли в базовия лагер. — Той се усмихна. — Сега. Нека очертая плана за атаката.
Атака беше точната дума. Планирането и организацията на тази експедиция беше с военни мащаби.
Рецептата на Джордж за успешно щурмуване на връх се основаваше на бавно и пълно аклиматизиране към височината. Рикс и Марк, както и Върн и Тед, бяха идвали на Еверест и преди, но го слушаха внимателно като тримата новаци. Първата цел бе да установят лагер на шестстотин метра от сегашната им позиция, на ръба на ледопада в западния циркус. След това щяха да се спуснат отново и пак да се качат, като при второто посещение на Първи лагер щяха да пренощуват. В същото време шерпите щяха да пренесат по-големите товари с храна, кислород, готварско оборудване и палатките до Втори лагер в челото на циркуса.
— С Ал не очакваме от вас да носите някакви товари, но ако имате желание да помогнете с част от оборудването, няма да ви откажем. Може да установите, че това ще подобри издръжливостта ви и ще помогне за аклиматизацията.
Рикс ухилено се облегна в стола си със скръстени ръце.
— А за какво плащаме толкова пари, Джордж?
— За да не носите нищо, както вече казах, ако така предпочитате — отвърна любезно Джордж.
Щяха да установят още два лагера, на склона на Лхотце и на Южното седло, като и в двата щяха да прекарат известно време за аклиматизация, със спускане обратно до базата за почивка и възстановяване.
— Ще тръгнем към върха от седлото, но се надяваме да разположим кислород, храна и палатка високо по югоизточния хребет в случай на спешна нужда. С Ал ще говорим с другите водачи, за да не се озовем в задръстване от алпинисти, които се опитват да щурмуват върха в един и същи ден. Но ако времето позволи, по моя преценка ще можем да поемем към върха през втората седмица на май.
Сега бяха в края на първата седмица на април. Всички около масата закимаха енергично.
Ал взе думата:
— Ще работим на два екипа. Мингма, аз и Рикс, Марк и Санди. Кен и Пемба ще вземат Върн, Тед и Финч. Това не е окончателно и може да се промени, когато се качим по-високо. Но засега разпределението е такова, поне до Втори лагер.