Сам изрита пробно напред с котките. И тежестта на раницата веднага го накара да загуби равновесие и той залитна, после падна настрани, защото шлемът на Адам ограничаваше периферното му зрение. Докато се надигаше отново, видя как Ал Худ го гледа студено от края на колоната.
Рикс вече се изкачваше отпред. Мингма водеше, следван по петите от Санди.
— Добре ли си, приятел? — извика Рикс.
— Да — отвърна Сам, проклинайки наум. Изнесе крака си напред и предните шипове на котката захапаха леда. С дясната си ръка заби пикела, за да се закрепи.
От много време не се беше катерил, още откакто Майкъл го влачеше с него по орегонския лед и сняг.
Чу гласа на баща си над заплашителното мърморене на ледника: „Винаги трябва да имаш три сигурни опорни точки.“
Той пристъпи твърдо на двете кухи подкови от шипове, стисна дръжката на пикела и плъзна обезопасителния си ремък по фиксираното въже. Това не приличаше на нищо познато. Навремето винаги беше овързан добре с въже и следваше Майкъл.
Беше свързан с баща си чрез това дебело въже, което се бе опитвал да прекъсне по време на юношеството си. А сега беше в леденото подножие на проклетия Еверест. Иронията в това го накара да се изсмее неволно.
— Какво чакаш, Сами? — попита го Мейсън под него.
Днес всички се изкачваха отделно, свързани с фиксирано въже, което лъкатушеше нагоре, вместо един с друг. Въжето минаваше по цялата височина на ледопада, по който бяха закрепени и алуминиеви стълби. Експедицията на Джордж и повечето от другите алпинисти бяха платили хиляди долари на пионерите по този маршрут, за да използват въжетата и стълбите, които те бяха фиксирали в началото на сезона. Въжето през кръста на Сам беше закачено за централното чрез метална щипка, наречена карабинер. Ако паднеше, нямаше да стане друго, освен да се плъзне до следващия винт или скоба, закачени за въжето, и да започне да се люлее там като риба на кукичката си. Само дето самото закрепване на въжето тук не беше много стабилно, защото ледникът се движеше, а ледът се топеше на слънцето.
Не мисли за това сега, посъветва се Сам. Просто се изкачвай, мамка му.
Той пое с усилие нагоре, опора след опора. Плъзгане и стъпка. Плъзгане и стъпка. Забиваше пикела и се издърпваше, когато ъгълът бе твърде стръмен, за да може да стъпи. Тежката раница заплашваше да го повлече назад. Всеки дъх беше борба за глътка рядък въздух.
През първите тридесет минути си помисли, че няма начин да стигне до Първи лагер. Немислимо бе още колко много часове от днешната ужасна битка предстояха, да не говорим колко пъти щеше да минава по същия маршрут нагоре и надолу, за да се аклиматизира достатъчно за щурма към върха.
Рикс беше доста над него и отломките от лед и скала, които избиваше по пътя си, валяха по главата на Сам и отскачаха от каската му. Марк Мейсън беше далече долу и Сам чуваше как кашля и се задъхва. Когато спря да си почине и да пийне вода, той видя, че Ал се движи леко по въжето след него. Групата на Финч и Кен беше доста назад. Оттук не можеше да види какво правят.
Но след час изкачване осъзна, че онова, което му се е струвало невъзможно само преди пет минути, сега му изглежда просто неприятно. Започна да усеща котките като полезни продължения на краката си, вместо като препъващи го трупчета, а ритъмът на стъпките му стана по-плавен. Слънцето вече се издигаше над Тибет и дневната светлина заливаше ледената пустош. Сам дори намери сили да се огледа.
Пейзажът притежаваше странна красота. Това бе хаос от сияещи ледени кули, надвесени над бездни от сребро, синьо и металносиво, фантастично назъбени и покрити със скреж. Участъците от леда, които слънцето бе разтопило предния ден, бяха замръзнали отново и блещукаха зловещо като оголени кости, а металните клинове и болтове, които прикрепяха въжето към тях, приличаха на страховити хирургически инструменти. Маршрутът на Минотавъра сега водеше под ледена кула, която се извиваше под причудлив ъгъл и заобикаляше дълбока пукнатина. Сам мина странично по широкия едно стъпало корниз, сграбчил въжето и притиснал рамене и слабини към леда, сякаш искаше да се слее с него. Алтернативата бе да увисне над ръба на цепнатината.